Съюзът на екскурзоводите в България излезе с отворено писмо до всички политически сили в България във връзка с решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което определи, че нормативната уредба, регулираща дейността на екскурзоводите, съдържа ограничения на конкуренцията. Като такова се посочва изискването за правоспособност за предоставяне на екскурзоводски услуги, както и забраната на екскурзоводите от чужбина, придружаващи чужденци, да изнасят беседа извън превозното средство, с което се придвижват. От КЗК смятат, че изпитът за придобиване на правоспособност изисква твърде широки знания, които може да не са необходими. "Всеки може да направи подробно проучване на забележителностите на даден град и да подготви екскурзоводска беседа, а от качеството на предлаганите услуги ще зависи дали ще остане на пазара", е мнението на регулатора.
„Изключително сме обидени и огорчени да прочетем в решението на КЗК, че доброто име на професията ни се принизява до най-ниско ниво и се обезценяват професионалните умения на българските екскурзоводи. Нещо повече, в публикуваното от КЗК становище за професията на ,,Екскурзовода‘‘, се внушава, че е ненужна и се твърди, че тя трябва да е общодостъпна за всеки индивид, ползващ интернет“, пише в писмото на Съюза на екскурзоводите, изпратено до TravelNews. Не всяка информация за забележителности в интернет обаче е достоверна.
Правоспособните екскурзоводи са научени да подбират информацията за беседите си. Те използват трудове на учени в различните сфери (история, археология, изкуство, архитектура и др.). За да се подготви една добра беседа, отнема време и средства, обученията и лекториите, които се правят и в професионалните организации, включително и в нашата, подпомагат обогатяването на знанията и компетенциите на екскурзоводите, обясни Христина Неделчева, председател на организацията.Добрите екскурзоводи повишават изживяването при туристическото пътуване и нивото на удовлетвореност на клиентите. Те са от ключово значение за екскурзията и чрез ролята си съдействат и за това пътуването да се управлява устойчиво. Туристите разчитат на опита на екскурзовода, на неговите местни познания и способността му да предостави невероятно изживяване. „Нима за България не е важно кой и как я представя през чуждестранните туристи? Нямаме ли държавна политика за това как искаме да бъдем представяни пред света? Би следвало да имаме! Или сме готови на разрешим на всеки случаен посетител в България да представя нейната история по свой начин и обектите от културно-историческото й наследство, след бърза справка в интернет“, питат от Съюза на екскурзоводите. Та, как можем да бъдем сигурни, че България ще е представяна положително пред чуждестранните гости, ако позволим всеки случаен гражданин да работи като екскурзовод в нашата страна? Болшинството туристи са некомпетентни по отношение на фактите, свързани с културно-историческите обекти. Как биха могли, при това положение, да преценят дали друго лице е компетентно? Естествено, че изборът на масовия турист ще падне върху тези нерегламентирани лица, които им разказват глупави смешки и си измислят и преиначавят историческата информация, за да са забавни, коментира пред TravelNews Христина Неделчева.Чувството за хумор, лидерските качества, способността да разказваш увлекателно и учтивото отношение към клиента са основен компонент на екскурзоводската професия, но, освен тях, е особено важно екскурзоводът да бъде ,,подкован‘‘ със знания. Българските професионални екскурзоводи са в състояние да подобрят изживяването при туристическото пътуване, да добавят допълнителна стойност, да създадат положително въздействие върху дестинацията и минимизират отрицателното въздействие.
Евентуалното премахване на забраната чуждестранни водачи да осъществяват функциите на екскурзовод извън автобуса в България няма да доведе до пълноценното опознаване на България от страна на пътуващите туристи. Това ще носи допълнително и икономически загуби за общините, за страната ни като цяло и за вече подготвените професионални екскурзоводи, които имаме в България, смятат от съюза.
Регистрационният режим за упражняване на професията ,,Екскурзовод‘‘ в България е напълно справедлив, тъй като определено защитава значим обществен интерес – представянето на България по най-добрия начин пред чуждестранните туристи, рекламирайки я като изключителна дестинация за различни видове туризъм. Личната реклама е най-ефективна – доволните от екскурзии туристи рекламират страната ни в своя кръг от роднини, приятели, колеги и т.н.
Действащите към момента на регулацията на професията екскурзоводи са били с подходящо образование, дългогодишен стаж в условията на пазарна икономика, което е доказателство за техните качества. Навлизащите в професията екскурзоводи нямат същия опит и рутина, притежавани от хората, които години наред упражняват професията.Лицензът е необходим. Това е понятие за професионализъм, качество на обслужване, спазване на закона, показател за ниво на знания. Професията е безкраен процес на самообразование, четене на огромно количество литература, непрекъснато слушане на лекции по история на изкуството, умение да се адаптираш към всеки турист (на практика да си психолог), а дори и всестранно развит човек, който трябва да задоволи всички нужди наведнъж (естетически, гастрономически, информативни), а също така да бъде отличен събеседник и артист, посочиха от Съюза на екскурзоводите.
От направената справка за практиката в страни членки на ЕС и извън него става ясно, че лицензиране и полагане на изпит има. То е гарант за предоставяне на качествени услуги, внасяне на данъци и ограничаване на сивия сектор. Полагането на сериозен изпит за придобиване на правоспособност не може да доведе до по-ниско качество на обслужването, точно обратното – това предполага по-добре подготвени екскурзоводи. Екскурзоводската професия изисква наличието на комплексни качества и познания – отлично владение на езиците, с които работи екскурзоводът, широки познания за историята, географията, икономиката, политическата система и т.н. на страната, усвоена методика на екскурзоводското обслужване, познания за всички подотрасли на туризма – хотелиерство, ресторантьорство, туристически транспорт, известни счетоводни познания и т.н. Твърдението в становището на КЗК, че от качеството на предлаганите услуги ще зависи дали екскурзоводът ще остане на пазара е абсолютен волунтаризъм. Според тази теза, КЗК няма нищо против на пазара да се предлагат некачествени услуги. Това, че единствено пазарът трябва да решава, кой да остане на него е в пълно противоречие с редица директиви на ЕС, регулиращи различни аспекти на иконимиките на страните членки. Внушението в становището на КЗК, че Националният регистър на екскурзоводите не е критерий за компетентност, е невярна. Напротив! Той гарантира компетентността на кадрите. А това на кой точно екскурзовод ще се спре даден туроператор или частен клиент е изцяло в правото на търсещия“, пише още в писмото на организацията.
Според бранша ако няма добро професионално екскурзоводско обслужване по време на туристическо пътуване в България, ще настъпят сериозни вреди за потребителите–туристи. Те няма бъдат пълноценно информирани, могат да останат погрешно информирани и дори подлъгани за факти и данни. Интерпретирането на исторически и социални данни от некомпетентни лица цялостно ще промени имиджа на страната ни и ще нанесе непоправими вреди на българския туризъм.
