Възникването на празника
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на Кирил и Методий е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.
След Освобождението
След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се отделя църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година.
Химнът
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към химна.
Президент и премиер се включват в честванията днес
Президентът Румен Радев и служебният премиер Димитър Главчев ще участват в официалното честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Пред сградата на президентската институция държавният глава ще се присъедини към тържественото шествие по повод празника. Румен Радев ще участва в официалната церемония пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, където ще отправи приветствие и ще поднесе цветя на паметника на светите братя. Президентът ще разгледа и документалната изложба „Непознатият „Рибен буквар“, посветена на 200-годишнината от издаването на първия български светски буквар на д-р Петър Берон в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий.
В Националния исторически музей в София държавният глава Румен Радев и съпругата му Десислава Радева ще бъдат домакини на традиционния прием по случай празника.
Министър-председателят Димитър Главчев ще се включи в шествието, което тръгва от Министерството на образованието и науката (МОН), а след това ще присъства на тържествения водосвет пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Вицепрезидентът Илияна Йотова ще чества 24 май с жителите и гостите на Чепеларе.
