Европейските университети скоро може да имат директна връзка с разузнавателните агенции, тъй като ЕС се стреми да защити чувствителните технологични изследвания от чужди страни, особено Китай, пише “Политико”.
Националните правителства искат да защитят европейските изследвания в чувствителни технологии като микрочипове, квантови, биотехнологични и изкуствен интелект. Длъжностни лица коментират, че искат да създадат редовни класифицирани и некласифицирани брифинги и да назначат “офицери за връзка”, които да помогнат на вузовете да се борят с чуждестранното шпиониране.
Това е било записано в текст от 14 май, парафиран от министрите в четвъртък и видян от “Политико”.
През последните години нараснаха опасенията от присъствието на китайски студенти и преподаватели в европейските университети или сътрудничеството между вузове в ЕС и изследователски институти от Китай. Няколко висши учебни заведения например прекъснаха връзките си с китайския държавен институт “Конфуций” след подозрения за шпионаж.
Изтичането на данни за технологии е “възникващ риск” — и такъв, при който ЕС “не може повече да си позволи да бъде наивен”, заяви европейският комисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Илиана Иванова пред “Политико” през януари.
След по-малко от четири месеца обсъждания страните - членки на ЕС, приеха широкообхватни мерки в четвъртък, за да отговорят на тези опасения.
Една от мерките привлича вниманието. Препоръчва се на националните правителства да позволят на своите университети и на всички организации, провеждащи или финансиращи изследвания, да се координират със службите за сигурност.
Основната цел е “да се улесни обменът на информация между организациите, извършващи научни изследвания, и организациите, финансиращи научни изследвания, от една страна, и разузнавателните агенции, от друга страна”, гласи препоръката на съвета, договорена в четвъртък.
Мерките, които правителствата на ЕС ще одобрят, са по-засилени от предложението на ЕК от януари, в което не се споменава изрично участието на разузнаването.
Вузовете обикновено са отворени за разговори с шпиони, за да научат повече за рисковете, свързани с чуждестранно участие в техните научни изследвания, пише още “Политико”.
От LERU - мрежа от 24 университета, фокусирани върху научните изследвания, обявиха, че са “за по-тясно сътрудничество между университетите и службите за сигурност”, но с уточнението, че това трябва да се случи при спазване на правилата за защита на данните. Някои висши учебни заведения дори вече поддържат връзка със съответните си разузнавателни служби.
“Имаме много чести консултации с тях”, каза Люк Селс, ректор на университета в Льовен, един от водещите изследователски вуза в Европа на въпрос как оценява риска от чужда намеса и последващото участие на службите за сигурност.
Документът от четвъртък предлага няколко други мерки, които правителствата на ЕС могат да предприемат, за да предпазят академичните си изследвания, като симулиране на инциденти или провеждане на други тестове за устойчивост в сектора на научните изследвания и иновациите.
