Тленните останки на цар Фердинанд I (1861-1948 г.), който обяви независимостта през 1908 г. и е в основата на модернизацията и европеизацията на България, се завръщат на родна земя, за да бъдат положени завинаги в построения от него дворец „Врана“.
Това се случва почти 76 години след неговата кончина, припомня в. Струма.
Нека се запознаем с някои от важните факти от живота на цар Фердинанд:
Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 г. в столицата на Австрийската империя Виена. Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа – Великобритания, Белгия, Португалия и от 1887 г. България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.
Именно тя насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произхожда и от един от най-древните германски родове – Витините.
Бъдещият български владетел е добре образован, прави изследвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и пише на 5.
През 1887 г. княз Фердинанд застава начело на България.
Това е един много труден период, в който руската пропаганда срещу него е много силна, а западните сили не искат да влизат в конфликт с Русия. Кризи, конфликти, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма как да не рефлектира върху младия княз.
Признанието от Русия идва едва в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната вяра, а за негов кръстник е избран руският император Николай II. Тогава Фердинанд пренебрегва римския папа Лъв XIII и съпругата си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис като издава манифест за православното му кръщение. Манифестът е прочетен в парламента от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е извършено на 2 февруари 1896 г. в църквата „Света Неделя“ от българския Екзарх Йосиф I.
Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите личности в най-новата ни история. В документите от онази епоха се признават много негови ценни качества като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. И в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.
Но цар Фердинанд I е преди всичко модернизатор, който има желание да издигне България в Европа не само с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той поощрява БАН, създава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, поощрява художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.
Страната ни изживява стопански подем, строят се железници, фабрики, пристанища, обществени сгради.
Това е равносметката от четвърт век управление, който се отбелязва през 1912 г., когато избухва Първата балканска война и България с малки прекъсвания воюва за националното си обединение до края на 1918 г., когато претърпява поражение в Първата световна война.
Авантюрата от 1913 г. и последвалото поражение в Голямата война ще зачеркнат всичките му постижения. И за един дълъг период от време монархът ще бъде набеден за виновник за всички беди на България.
Проблеми и противоречия
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуска страната. Установява се в град Кобург, Германия, където живее до смъртта си. Именно от там пристигат и тленните останки на покойния владетел. Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).
Той има зад гърба си три брака. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на последната им дъщеря. Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия, е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца. Третият му брак е с Алжбета Брезакова, неговата словашка камериерка.
Фердинанд I умира на 87 години на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър задава сърцераздирателния въпрос на адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“.
