В първа реч след политическите турбуленции във Франция, президентът Макрон призна, че е правил грешки. Той отбеляза, че хората са изразили възмущението си, но гласът им не е бил чут.
Дори и при загуба на предсрочния вот президентът ще остане на поста си още три години и ще продължи да определя политиката в отбраната и външната политика. Той обаче ще загуби контрол върху вътрешния дневен ред, включително икономиката, сигурността, имиграцията и финансите. Според него политиката на Националния сбор ще доведе до обедняване на работниците и пенсионерите.
"Не искам да дам ключовете от властта на крайната десница през 2027. Така че напълно приемам, че предизвиках ход за изясняване, защото това поискаха французите от нас в неделя", каза Макрон.
Френският лидер обеща по-твърда ръка по въпросите на имиграцията, сигурността и правосъдието. Според него предложенията на крайната левица стигат до антисемитизъм и антипарламентаризъм. Решенията, издигани от крайната десница пък не решават проблемите, а само ще разрушат конституционното върховенство на закона във Франция.
"Много от нашите сънародници, които не се припознават в екстремистката треска, които се идентифицират с ясната позиция на настоящото мнозинство, могат да работят с тези лидери и да изградят нов проект, коалиция за управление в служба на французите и републиката", посочи президентът.
Еманюел Макрон заклейми политическите пазарлъци през последните дни и стремежа на някои партии към "неестествени съюзи". Според него инициативата на лидера на традиционната десница "Републиканците" и Ерик Сиоти за изборен алианс с Националния сбор, обръща гръб на идеите на Шарл де Гол, Жак Ширак и Никола Саркози. Държавния глава посочи, че Сиоти е сключил "сделка с дявола".
"Крайната десница, в исторически момент за страната, дефинира ясни схеми и позиции: излизане от НАТО, поставяне под съмнение от някои на дипломатическия курс и нашата независимост, неяснота по отношение на Русия", посочи Макрон.
Речта се тълкува и като начало на предизборна кампания за парламентарния вот, но в лагера на президента се питат дали именно той трябва да я оглави.
