Панагюрското златно съкровище трябва да си е у дома в нашия град. Това заяви в интервю пред TravelNews Иван Лалов, председател на Общинския съвет в града. „Дали да е в София, Пловдив или Панагюрище, е редно да се проведат експертни разговори, а не политически. Трябва да се вземе решение, което да бъде благоприятно за цялото общество, защото съкровището е национално богатство“, каза Лалов. Той е изненадан от решението на Общинския съвет в Пловдив, който днес с пълно единодушие подкрепи приемането на декларация за връщане на Панагюрското златно съкровище в Регионалния археологически музей в Пловдив.
„Споровете между Националния исторически музей и Регионалния археологически музей в Пловдив не трябва да бъдат политизирани, защото съкровището е движимо културно наследство и то трябва да бъде представяно пред широката аудитория. Експонатите пътуват по цял свят и в повечето време са извън страната, като гостуват в най-големите музеи в чужбина“, подчерта Иван Лалов.
Това е национално културно богатство и световен шедьовър. Всички имаме право да му се наслаждаваме и да се посещават музеите, в които се излага, смята той.
Според него принципалът на Панагюрското златно съкровище е министърът на културата и не може да си обясни защо общинските съветници на Пловдив взимат такова решение и какво ги е провокирало. Само с решение на министъра на културата може да бъде ситуирано на едно или на друго място съкровището за постоянното му пребиваване, каза Лалов.
Той обясни, че има решение на Общинския съвет на Панагюрище от 2010 г. и споразумение с Регионалния археологически музей в Пловдив и с НИМ, в което се казва, че съкровището трябва да гостува задължително от един до два месеца в годината в Историческия музей в Панагюрище, т.е. да си идва у дома. За целта е изградена зала „Трезор“ в местния музей, благодарение на лични средства на покойния проф. Лъчезар Цоцорков и на минната компания „Асарел-Медет“. В Историческия музей в града е изложено постоянно копие на съкровището. „Ние държим споразумението да се спазва и експонатите да си идват у дома веднъж в годината“, коментира още Иван Лалов.
Панагюрското златно съкровище е открито на 8 декември 1949 г. от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, близо до Тухларската фабрика, намираща се в околностите на град Панагюрище. В този ден, работещите по кариерите братя трябвало да изкопаят пръст, която да обърнат да отлежава за следващата година за производствените нужди на фабриката. При един от изкопите на дълбочина 2 м, Петко удря с лопатата си на някакъв предмет от жълт метал. След като изваждат всички девет предмета, братя Дейкови ги отнасят в Градския музей в Панагюрище, където по това време уредник е археологът Петър Горбанов, специализирал във Виенския университет. Той веднага успява да установи, че предметите представляват уникално тракийско съкровище, което отнася към IV век пр.н.е. на базата на стиловите и технологични характеристики, използвани при изработката на съдовете, както и на особеностите на тяхната украса.
Общото тегло на деветте предмета, една фиала (блюдо) и осем ритона, на Панагюрското съкровище е 6,163 кг. Те са изработени от чисто масивно злато с чистота 23 карата. Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на одрисите и е използван при извършването на ритуални действия и религиозни тайнства.
Панагюрското златно съкровище представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика - безценен, високохудожествен и уникален свидетел на древността, с изключително значение за изучаването на траките и техния начин на живот.
