На 22 юни се отбелязва Денят на българския фолклор. Денят е обявен през 2019 година от Министерството на културата, по идея на Ансамбъл „Чинари“ и с подкрепата много творци и институции. Инициаторите избират деня, тъй като той е в средата на годината, по време на лятното слънцестоене и дни преди Еньовден – събития, почитани по традиция от българите.
Народно творчество, или фолклор, е събирателно понятие за литературни и музикални произведения с неизвестен или неуточнен автор.
Всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това общо авторство се приписва като цяло „на народа“. През втората половина на XX век в България започва да се използва английската дума фолклор (от folk – народ, lore – мъдрост). Този неологизъм е измислен през 1846 г. от Уилям Томс; с него се заменя предходното понятие на английски popular antiquities, което е прието във фолклористиката в България да се превежда като „популярни старини“, макар да съответства на българския термин „народни обичаи“.
Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени.
Източник: plevenzapleven.bg
