На 24 юни българският народ празнува Еньовден – празникът на лечебните билки. На същата дата православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител.
Според народната традиция от Еньовден бавно започва да наближава зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вероятно е свързано с това, че светлата част на деня постепенно започва да намалява.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето „трепти и играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Според вярванията преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта. Жените ходят сами и берат билки, с които после лекуват.
Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.
Днес имен ден имат Еньо, Енчо, Енислав, Енина, Еница, Янаки, Яни, Янко, Янкул, Януш, Яна, Янина, Янита, Яница, Янушка и др.
