На 29 юни българската православна църква отбелязва деня на светите апостоли Петър и Павел (Петровден).
Като разпространители на християнството двамата апостоли претърпяват много страдания и гонения и са наречени „първовърховни престолници и вселенски учители“.
Петър е беден рибар от Витсаида край Генисаретското езеро и е един от първите ученици на Христос, както и един преданите му последователи.
Павел е роден в Тарс, Киликия. Първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение.
През 67 г. Павел заедно със сподвижника му Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.
В народния календар Петровден съвпада с времето на жътвата и на него се работи.
Съгласно народните обичаи на Петровден се принася жертвено животно в чест на св. Петър – обикновено това е петровско пиле (най-младото пиле).
Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве.
Според народните вярвания св. Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Именници на Петровден са: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен и Камена.
