Матю Бойс е човек, който знае какво е секретните документи, които си писал, да станат достояние на целия свят. Бил е в екипа на държавния секретар на Съединените щати, съветвал е трима генерали от американските части в Европа и преподава в университета "Джордж Вашингтон". С бившия зам.-помощник държавен секретар на САЩ Матю Бойс разговаря Марина Цекова, Нова тв.
Една от водещите световни новини тази седмица е освобождаването на Джулиан Асандж. Защо споразумението между него и американският съд беше сключено точно сега?
Австралийското правителство искаше този казус да бъде разрешен. Той се точи от години, като позициите и на двете страни в него са много категорични. Беше взето решение, че е крайно време спорът да бъде разрешен и нещата да приключат.
В предишната си длъжност -тази на дипломат... чели ли сте някои от публикуваните документи? И смятате ли, че те действително са опасни за Америка, както властите твърдяха тогава?
Някои от документите и грамите, които аз съм писал, се появиха в "Уикилийкс". Така че аз знам, че това нанесе много вреди на Съединените щати, защото нашите разговори с чужди правителства и с граждани от други държави - са поверителни. Това са конфиденциални дискусии между правителства и граждани, и когато някои ги оповести и те станат достояние на целия свят, можете да разберете защо и двете страни – и правителствата, и хората, споменати в документите - възприемат това като нещо негативно. Именно затова и демократите, и републиканците в САЩ реагираха толкова бурно срещу публикуването на документите.
Вие подкрепяте ли и другия аргумент в казуса, че ако правителството и някои държавни служители са извършвали нарушения, това трябва да се знае и те трябва да бъдат наказани?
Разбира се, че трябва да се носи отговорност. Но има други начин да се търси отговорност, вместо да се публикуват десетки хиляди поверителни документи.
Как мислите - това повече победа за Асандж, тъй като той вече е свободен човек или повече загуба за журналистиката оттук насетне?
Самата журналистическа общност, а и не само тя, е разделена по този въпрос и като че ли позициите са толкова различни, че не може да се постигне съгласие. Но казусът бе разрешен най-накрая и може би това е за добро. Нанесената вреда обаче си остава.
Да поговорим за България, защото Вие следите политическия живот у нас от години. Страната ни премина през поредица от избори. Оптимист ли сте за случващото се тук?
Идвам във Вашата страна през последните шест години и всеки път виждам, че някои неща са се подобрили. Оставам оптимист за България. Знам, че имаше поредица от извънредни избори. Щеше да е чудесно да не се провеждат толкова често избори, но разбирам, че обществото е разделено и това е една от причините, поради които правителствата не могат да изкарат пълен мандат. Но съм оптимист в дългосрочен план, защото посоката е ясна и има много положителни предпоставки. Има и предизвикателства, даже големи предизвикателства, пред които Вашата страна е изправена и виждам решимост за справяне с тях. Но все още пред Вас има сериозни предизвикателства.
Кое според Вас е най-голямото предизвикателство пред България в момента?
Бих казал, че все още се води дебат в обществото относно цивилизационния избор на страната – дали България да е част от Запада или не. Вашата държава направи своя избор и стана член на НАТО и на ЕС, и мнозинството от хората подкрепят този избор. Доколкото аз мога да преценя, този избор беше от полза за страната. Но не всички са съгласни с него. А има и външни фактори, които се опитват да повлияят на цивилизационния избор, който Вашата страна е направила. Това противопоставяне ще продължи още известно време.
Какво имате предвид, като казвате външни фактори?
Имам предвид, че Москва винаги е гледала на Вашата страна по особен начин…и разглежда България като нещо отделно от останалите държави в Европа, смятайки че има някакво влияние и трябва да участва в дебата и да влияе на развитието на събитията, докато много хора в страната не искат това да е така.
Но Вие, предполагам, сте чули, че в България има политици, които твърдят, че събитията в България се определят от „посолството“, имайки предвид американското посолство. Какво бихте казали за това?
Аз не съм работил в нашето посолство тук, но мога да кажа, че ако това абсурдно само по себе си твърдение беше вярно, нещата щяха да са различни. И ще спра дотук.
Знаете, че политиците тук защитават две противоположни позиции за войната в Украйна. Някои казват, че трябва да се работи за постигане на мир, а други, че трябва да се предоставя военна помощ. Възможен ли е мир без военна помощ?
Това ми напомня на една важна реч на Роналд Рейгън. Мирът може да се постигне много лесно. Още утре може да има мир, но това ще означава Украйна да се предаде. А украинският народ не желае да се предава. Те се борят храбро, за да защитят международно признатите граници и суверенитета на своята държава, и не смятат, че картата на Европа трябва да бъде преначертана. Светът още през 1991 г. призна границите на Украйна и това е позицията на Украйна, а и на много други държави. Мир също така може да се постигне още утре, ако Путин преустанови военните операции във войната срещу Украйна.
Войната в Украйна ще е една от основните теми по време на срещата на върха на НАТО след няколко дни. Каква позиция очаквате от България?
Тук навлизаме във вътрешната политика на България и не бих искал да коментирам. НАТО е евроатлантическа институция и в този смисъл позициите, които ще бъдат изразени, ще трябва да са такива.
По темата НАТО, ще Ви задам още един въпрос, свързан с вътрешната политика. Тук имаше голям дебат относно изпращането на български войски в Украйна и риска, че НАТО ще поиска това от нас. Възможно ли е това да стане?
Това е абсурдно твърдение. НАТО е отбранителен съюз. Той не провежда офанзивни операции, особено пък в държава като Украйна, която дори не е член на НАТО. Така че идеята, че български войски може да бъдат изпратени в Украйна е немислима. Според мен това е тема, използвана за отвличане на вниманието. Такъв проблем не съществува.
И все пак - има ли опасност за България, предвид факта, че се намираме близо до войната? Един пример - Черно море, където вече имаше случаи на изхвърлени от морето дронове и мини.
В Черно море има мини, чиито брой не е известен, но се предполага, че са стотици или повече и това се отразява на морския транспорт. Някои от тях изплуват на брега. Чел съм за това и предполагам, че това представлява проблем, имайки предвид, че България зависи от туризма и че хиляди туристи посещават черноморското крайбрежие всяка година. Но на този етап опасността не идва толкова от мините, а е свързана с хибридната война. Териториалните води на България граничеха с териториалните води на Украйна, но сега Русия претендира за тях. Това означава, че в момента има допирна точка, която преди не съществуваше. Например, ако Кремъл обяви военни учения в изключителната икономическа зона на България, това ще е провокация. По този начин войната се приближава до Вашата страна, въпреки че Вие не участвате пряко в нея и сте част от един отбранителен съюз.
В едно свое интервю Вие определихте България като фронтова държава. Това ли имахте предвид?
Имах предвид тази морска пресечна точка. Ако погледнете картата на Черно море и къде се намира изключителната икономическа зона на България, тя свършва там, където започва румънската и после украинската, но тя вече не е под контрола на Украйна, а под контрола на Русия. Вече има допирна точка, каквато преди нямаше. Но има и друг аспект и това е хибридният аспект – интересът на Кремъл да определя или да влияе върху случващото се във Вашата държава, а България не иска да става част от това.
Кой печели тази хибридна война, за която говорите?
Не съм сигурен дали има победител на този етап. Това е дългосрочен процес. Кремъл мисли в дълъг хоризонт, но Вашата страна е решена да остане част от Запада и според мен тази битка ще продължи още дълго.
Наблюдавате ли опити за намеса в изборите? Това се случи в САЩ.
Да, случи се. Случва се в редица държави – в САЩ, видяхме го в Канада, видяхме го в Словакия, видяхме го и в Германия. Виждаме го във Франция. Виждаме го и във Вашата страна. Тези опити също ще продължат дълго и нашите общества, нашите демокрации, трябва да си дават сметка за това, да могат да устояват и да се противопоставят на тези опити, така че да можем да определяме бъдещето си без чужда намеса.
Украинският президент често казва, че ако Русия победи в Украйна, ще последват и други държави. Смятате ли, че той преувеличава или има реална заплаха за България и други страни в региона?
Погледнете какво се случва в Грузия например. Грузия днес е много по-различна от това, което беше преди пет години. Русия играе много по-силна и важна роля там и то противно на волята на грузинците. Вижте и Молдова. Молдова също е държава, която иска да бъде част от Запада, да стане член на ЕС. Тя е избрала посоката на своето развитие, но Русия не иска тя да се движи в тази посока и редовно се намесва, за да дестабилизира Молдова, така че тя да не успее и да остане в руската сфера на влияние. Имаме примерите на Грузия и Молдова, а и на други страни, това са хибридни операции, не военни. Въпреки това те определено будят тревога и трябва да ги наблюдаваме и да им противостоим.
След няколко месеца предстоят президентски избори в САЩ. Изходът от тези избори ще бъде ли решаващ за България, а и за Европа?
Изборите в САЩ са много далеч във времето и е много трудно да се каже категорично какво ще стане. Има много неизвестни. Правят се всякакви прогнози. Аз обаче съм достатъчно възрастен, живял съм дълго време в редица страни и съм видял много грешни прогнози от всякакъв характер – видял съм прогнози какво би направило дадено правителство, които са се оказвали грешни. Затова се отнасям внимателно и аналитично към този въпрос. Убеден съм, че каквото и да се случи в САЩ през ноември, нашите отношения с България ще останат стабилни и стратегически, и ще се основават на взаимно разбирателство. Аз работих в администрацията по време на мандата на Тръмп като служител на външно министерство, и нашите отношения със страните от Централна Европа бяха отлични. Не виждам причина това да се промени, ако през ноември се реализира този сценарий.
А как ще се отрази това на Украйна?
Наскоро излезе проучване на общественото мнение, поръчано от Института „Роналд Рейгън“, което показва, че много голям брой избиратели, които сега решават кого да подкрепят, подкрепят Украйна и искат Украйна да победи. Процентът беше около 70%. Така че можем да слушаме какво казват политиците, но аз отдавна съм дипломат и внимавам какви заключения си правя, защото трябва да изчакаме как ще се развият нещата. Събитията винаги променят политиката или по-скоро влияят на политиката.
И все пак – как оценявате възможността американците да изберат за президент човек, който е осъден и може да влезе в затвора?
Американците, или значителен процент от населението, не се интересуват от съдебното дело, което бе гледано наскоро. То не промени тяхната нагласа за кого да гласуват. Разбира се, има и такива, които промениха предпочитанията си. Ще видим какво ще стане през ноември.
Преди това допускам, че демократите и републиканците също много се вълнуват дали Тейлър Суифт ще подкрепи някой от кандидатите. Смятате ли, че тя би могла да е фактор избирателите. Питам с усмивка, но въпросът май е съвсем сериозен.
Вероятно има хора, които ще направят избора си, повлияни от нейното решение, ако тя даде някакъв сигнал в едната или другата посока. Но се надявам, че хората ще обърнат повече внимание на сериозните проблеми, с които Съединените щати трябва да се справят, и ще преценят аргументите за и против по отношение на политическите позиции в областта на икономиката, социалната политика, външната политика и други, вместо да взимат решение въз основа на това кой какво е казал в TikTok.
Благодаря Ви за това интервю.
Благодаря и аз.
