Въпросът с недостига на вода в някои райони на страната може да се реши с предизвикването на изкуствен дъжд, който да се използва за напояване. Това твърдят от Българския фермерски съюз, от който искат да се разгледа този вариант, който вече успешно се прилагал в ред други държави.
“Всичко зависи от държавата. Без нея е невъзможно, защото е свързано с много разрешителни от институциите, включително и работа с Ръководството за въздушно движение (РВД). Става дума за въздушни пространства, които не могат да се обработват без тяхно разрешение”, заяви Георги Стоянов, председател на фермерския съюз.
Генералният директор на РВД Георги Пеев коментира, че са готови да работят с всички заинтересовани институции. Настоява обаче въпросът с изкуствения дъжд да бъде разглеждан комплексно, като се отчитат нуждите на всички ползватели на въздушното пространство.
“Готови сме да участваме във всички работни групи по темата, допринасяйки с опита и компетентността си и с добрите международни практики”, каза още Пеев. Той смята, че в тези групи трябва да влязат не само представители на земеделците и на РВД, но и учени и експерти. Ще се отзовем, ако бъдем поканени, заяви още Пеев.
От земеделското министерство обясниха, че тъй като изваляването се прилагало вече успешно в другите държави, ведомството се е заело със запознаване с процеса и технологията на прилагането му. “За да се приложи подобен опит в България, той трябва да бъде обсъден с всички заинтересовани страни, научната общност, както и с компетентните министерства и институции, ангажирани с околната среда и промените в климата”, уточняват оттам.
Методът за предизвикване на изкуствен дъжд е подобен на изстрелването на ракети срещу градушките. Чрез тях или чрез самолети се вкарва реагент в облаците в региони, където има влага в атмосферата, за да може да се генерират достатъчно големи капки, които да паднат на земята. Всичко това трябвало да мине през обстоен анализ и да бъде изяснено допълнително какъв реагент ще се ползва и ефектът от него, стана ясно от думите на Стоянов.
“Важното е, че при изваляването на облаците валежите може да се увеличат с 10 на сто, което не е малко в обстановката, в която се намираме в момента. В язовирите за напояване няма достатъчно вода, земеделците, които поливат, имат проблем и започваме да бъдем неконкурентоспособни”, твърди той.
Шефът на фермерския съюз е убеден, че ако се предизвика изкуствен дъжд дори и с малко ще се увеличат водните запаси на България, което ще е от полза не само за земеделците, а и за цялото население, защото когато има вода в язовирите, ще има и за пиене.
Имаме потенциала, базата и учените да го направим. България може да е сред първите страни в Европа, защото наши екипи вече имат опита в Румъния, добави той. Всичко било въпрос на организация, подход, стратегия и мисъл за целесъобразно и ефективно използване на водните ни ресурси.
Именно затова той се надява тази идея да бъде припозната както от земеделското и екоминистерството, така и от парламентарно представенените партии, за да се превърне в една цялостна политика. Отделно Българският фермерски съюз настоява над 3000 малки язовира в страната да бъдат проверени в какво състояние са. Става въпрос за бивши текезесарски водоеми, на които трябва да се направи инвентаризация, оценка на състоянието и прилежащата напоителна инфраструктура.
Според шефа на съюза язовирите спешно трябва да бъдат вкарани в системата за напояване в земеделието, защото глобалното затопляне и горещините все повече ще унищожават продукцията.
Липсата на вода се усещала силно и когато възникне пожар. Защото често се оказвало, че водоеми в близост до мястото, което гори, били напълно пресъхнали и гасенето на пожара ставало изключително трудно.
В Дубай го правят още от 2010 година
В Дубай и Абу Даби изкуствен дъжд се прави още от 2010 г. Към Националния център по метеорология в Абу Даби е създаден специален екип, който си партнира със Световната метеорологична организация и НАСА.
Метеоролозите имат мрежа от радари и над 60 станции за следене на атмосферните условия. Когато се открият облаци, подходящи за обработване, малки самолети се изпращат към тях. Машините имат резервоари със соли, които се изстрелват. Когато попаднат в облака, капките влага в него увеличават обема си и натежават. Гравитацията върши останалото и “вали” дъжд.
Изчисленията на специалистите в ОАЕ сочат, че така се увеличават валежите с 30% годишно и този метод струва по-малко от пречистване на морската вода.
В САЩ практиката също се използва отдавна, най-вече в Калифорния, Тексас и Колорадо, които са най-сухите региони. Китай има една от най-големите системи за обработване на облаци. До 2025 г. е поставена цел да покрие площ, по-голяма от тази на Индия. Франция и Испания пък насочват проектите си към облаци в планинските райони, за да увеличат валежите от сняг и да подпомогнат ски курортите.
Австралия експериментира с обработване на облаци в щатите Тасмания и Нов Южен Уелс. Дъждовете бяха използвани за производство на електроенергия от вецове и за напояване в селското стопанство.
А за първи път изкуствен дъжд е предизвикан през 1947 г. от Винсент Шефер. За целта ученият използва сух въглероден диоксид и в изследователската лаборатория на General Electric в Шенектади в САЩ саздава изкуствен облак в стъклен контейнер.
