Служебният кабинет "Главчев" проведе редовното си заседание днес.
Ето какви решения прие Министерски съвет:
С Решение на Министерския съвет беше приета Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Унгарското председателство на Съвета на ЕС (1 юли - 31 декември 2024 г.).
Тя е оперативен документ, чиято цел е да насочи усилията на българската страна към отстояване на националните интереси и позиции по важните за България въпроси, включени в дневния ред на Съвета на ЕС по време на шестте месеца на новото Председателство.
Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Унгарското председателство на Съвета на ЕС (1 юли - 31 декември 2024 г.) включва конкретните теми/досиета и целите, които си поставяме по тях в различните формати на Съвета на Европейския съюз в областите „Общи въпроси“, „Икономически и финансови въпроси“, „Правосъдие и вътрешни работи“, „Земеделие и рибарство”, „Транспорт, телекомуникации и енергетика“ и „Социална политика, заетост и здравеопазване“.
В Шестмесечната програма са включени общо 25 законодателни досиета и теми, които ще бъдат приоритетни за страната ни през следващите 6 месеца по време на Унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз, и по които ще се стремим в максимална степен да защитим националния интерес.
С Решение на Министерския съвет беше приет Отчет на Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2024 г.).
Отчетът предоставя систематизирана информация относно развитието на дебатите по приоритетните теми и досиета, включени в европейския дневен ред и определени като важни за България в Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз.
В Шестмесечната програма бяха включени 55 законодателни досиета и теми, които бяха приоритетни за страната ни през първото полугодие на 2024 г. по време на Белгийското председателство и по които България се стремеше в максимална степен да защити националния интерес.
Развитието по досиетата и темите беше редовно докладвано на заседанията на Съвета по европейските въпроси.
Приет е доклад за изпълнението към 30 юни на Плана за действие за 2024 година с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС
С Решение на Министерския съвет беше приет доклад за изпълнението на Плана за действие за 2024 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 30 юни 2024 година.
От общо131 мерки със срок за изпълнение до 30 юни, са изпълнени 73 мерки. Неизпълнените мерки са 58. Процентът неизпълнени в срок мерки е 44,3. В края на месец март процентът неизпълнени мерки беше 59,1%.
39 от неизпълнените мерки са законопроекти, от които 13 са внесени за разглеждане в 49-то Народно събрание, но не са приети до неговото разпускане и ще трябва да бъдат внесени отново в 50-то Народно събрание.
В плана за действие за 2024 г. към 30 юни са включени 34 мерки, свързани със стартирали процедури за нарушение по чл. 258 и чл. 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С изпълнението на тези мерки България ще отстрани допуснатите нарушения на правото на Европейския съюз, констатирани от Европейската комисия в рамките на 36 процедури.
В Приложение № 2 към доклада са посочени 19 невъведени директиви на Европейския съюз в областта на вътрешния пазар със срок за въвеждане до края на месец ноември 2024 г. 14 от тези директиви са с изтекъл срок на въвеждане (до 31 май 2024 г.) и ще бъдат включени в т.нар. Табло на Вътрешния пазар (Single Market Scoreboard), издание ноември 2024 г., като дефицитът на въвеждане на директивите за България ще е 1,5 % (1 директива е въведена в периода от крайната дата на отчитане на Таблото до настоящия момент).
През 2024 г. продължава осъществяването на засилен текущ мониторинг в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС на мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС в Плана за действие за 2024 г.
Разрешава се влизането във вътрешните морски води на България и посещения на пристанище за обществен транспорт Бургас от държавен кораб, използван с нетърговска цел, плаващ под знамето на Румъния
Министерският съвет на Република България разреши влизането във вътрешните морски води на Република България и посещения на пристанище Бургас на катер на Граничната полиция на Румъния с тактически индикатор „МА1 3063" на 31.07.2024 г. и в периода 02-05.12.2024 година.
Същият ще премине през вътрешните морски води на Република България за участие в операция провеждана от ФРОНТЕКС в акваторията на Средиземно море.Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което се проведе на 25 юни 2024 г. в Люксембург. България бе представена от заместник-министъра на външните работи Иван Кондов.
Съветът подготви заседанието на Европейския съвет на 27-28 юни 2024 г., като обсъди проект на заключения, включващ темите Украйна, Близък изток, сигурност и отбрана, конкурентоспособност, други въпроси, в т.ч. миграция, Грузия, Молдова, противодействие на хибридните заплахи от трети страни, както и приоритетите на ЕС за следващия институционален цикъл.
Министрите по европейските въпроси на държавите членки проведоха ориентационен дебат по проекта на Директива относно прозрачността на представителството на интереси от името на трети страни.
СОВ проведе изслушване на Унгария по процедурата по член 7 от Договора за ЕС.
Белгийското председателство на Съвета на ЕС представи в свой доклад обобщение на проведените по време на първата половина на 2024 г. дискусии по вътрешните реформи в ЕС.
Министерският съвет на Република България със свое решение одобри проект за инвестиционен разход „Развитие на способностите за транспортно осигуряване на Българската армия“.
С неговата реализация се цели преодоляване на технологичната изостаналост и подобряване на способностите за транспортно осигуряване на Българската армия, чрез придобиване на нови съвременни товарни автомобили с повишена проходимост на високо технологично ниво, в съответствие със съвременните изисквания за транспортна ефективност, надеждност, мобилност и екологичност, съвместими с аналогичните образци на въоръжение в страните - членки на НАТО. Ще бъдат решени и проблемите, свързани с недостига на отбранителни способности за транспортно осигуряване на декларираните военни формирования и формированията за поддръжка на страната-домакин от Българската армия при изпълнение на поставените задачи.
Осигуряването на транспортни способности за участието на Българската армия (БА) в многонационални съвместни операции, заедно със страните-членки на НАТО и ЕС, е от първостепенна необходимост за оперативната и тактическа мобилност на формированията.
Новите условия на средата за сигурност, с трудно предвидими и нетрадиционни предизвикателства, рискове и заплахи, изискват създаването на малки по състав формирования, които да са по-добре екипирани, по-мобилни, по-боеспособни и оперативно съвместими с армиите от НАТО.
Министерският съвет прие решение, с което одобрява проект на Парижко споразумение за спорта и устойчивото развитие и предлага на Президента на Република България да заяви присъединяването на страната ни към споразумението на Срещата на върха „Спорт за устойчиво развитие“, която ще се проведе на 25 юли 2024 г. в Двореца „Лувър“ в Париж, Франция, в навечерието на откриването на Олимпийските и Параолимпийските игри.
Споразумението цели да използва влиянието на спорта, за да допринесе за постигането на напредък по изпълнението на Целите за устойчиво развитие на ООН, към които страната ни е поела ангажимент. Същото е в съответствие и с широките цели на Парижкото споразумение относно изменението на климата, което всички държави- членки на ЕС, включително и Република България, са подписали и ратифицирали.
Парижкото споразумение за спорта и устойчивото развитие има потенциала да се превърне в ключов елемент в цялостния подход към осъществяването на целите на Национална програма за развитие „България 2030“ и в тази връзка се подкрепят принципите, залегнали в проекта на споразумение. Във връзка с неясните параметри по отношение на финансовите ангажименти, които Република България трябва да поема за изпълнение на споразумението, към настоящия момент страната ни се въздържа от подкрепа на текста по т. 9 от Споразумението.
Министерският съвет на Република България прие решение за приемане на доклада на министъра на отбраната относно одобряване на проект на международен договор BU-B-UCR „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър” по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби и за упълномощаване на длъжностно лице, да проведе преговори и подпише договора при условията на последваща ратификация от Народното събрание.
Проектът на международен договор BU-B-UCR е изготвен във връзка с изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“. Реализирането на договора ще позволи в кратък срок да се преодолее част от дефицита от способности в Сухопътните войски.
Министерският съвет прие Постановление за извършване на промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. максимални размери на ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването.
Увеличението на утвърдения по посочения закон показател е с 11 359 700 лв. и е необходимо във връзка със сключването на тригодишни договори с лечебни заведения в страната за осигуряване изпълнението на дейности, включени в Плана за действие за периода 2024-2026 г. към Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030.
Министерският съвет реши да предложи за награждаване проф. д-р Радка Аргирова с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - огърлие за особено значимите й заслуги за развитието на медицинската наука и на медицинската специалност „Вирусология“ в Република България.
Проф. д-р Радка Аргирова е родена 1944 г. Завършва Висшия медицински университет - София и продължава обучението си като редовен аспирант в Института по вирусология „Ивановски“ в гр. Москва. Била е научен сътрудник в Лаборатория „Имунология и вирусология“ към Национален онкологичен център, в Лаборатория по молекулярна биология на ретровируси и Института по обща и сравнителна патология към Българска академия на науките. През 1986 г. става доцент, а през 1997 г. - професор по вирусология. От 1995 до 1997 г. проф. Аргирова е заместник-министър на здравеопазването и главен държавен санитарен инспектор. В периода 1997 - 2013 г. тя работи в Национален център по заразни и паразитни болести, като последователно е завеждащ Националната референтна лаборатория по СПИН, завеждащ Лаборатория по ретровируси и завеждащ Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси. От септември 2013 г. е част от екипа на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ като лекар-вирусолог към Клинична лаборатория.
Професионалната дейност и дългогодишният опит на проф. Аргирова са посветени изцяло на вирусологията е акцент върху ретровирусите и най-вече вируса на СПИН. Тя е пионер в България по въвеждане на скрининговите, потвърдителните и научните методи за изследване на ХИВ. В периода 1987 - 1998 г. проф. Аргирова е завеждащ на първата у нас Централна лаборатория по СПИН към Националния център по заразни и паразитни болести. Под нейното научно и методично ръководство в България се развиват дейностите, свързани с диагностиката на ХИВ-инфекцията и контрола на кръвната банка за ХИВ. Има голям принос и за изготвянето и превода на английски език на съдебно-медицинската експертиза по делото за българските медицински сестри в Либия.
Проф. Аргирова активно участва и в мерките за овладяване на пандемията от COVID- 19, като подготвя ръководство по молекулярна диагностика на Sars-CoV-2. Активен участник е и в множество радио- и телевизионни предавания, в които представя информация за превенцията и ползата от ваксините и прави анализи за хода на пандемията. През 2022 г. е назначена за съветник на министър-председателя по проблемите на COVID-19.
Съосновател е на Коалиция за превенция на HPV-свързани заболявания и активно участва в инициативите, свързани с превенцията на рак на маточната шийка.
Има и активна преподавателска дейност в Медицински университет - София, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет като лектор в специализирани курсове по ваксини, ХИВ и СПИН, профилактика и терапия на вирусните инфекции и репликация на вирусите.Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на недвижима културна ценност - изключителна държавна собственост, на община Велико Търново за срок от 10 години.
Недвижимата културна ценност се намира в област Велико Търново, община Велико Търново, гр. Велико Търново и е Архитектурно-музеен резерват „Царевец“, с площ 210 976 кв. м.
Архитектурно-музеен резерват „Царевец“ е обявен с Постановление № 506 на Министерския съвет от 1955 г. за резерват с национално значение и е включен в Списъка на археологически резервати към чл. 50, ал. 3 от Закона за културното наследство.
С предоставянето на резервата ще е възможно опазването и популяризирането на недвижимата културна ценност и превръщането й в разпознаваема туристическа дестинация.
Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионалния исторически музей - Велико Търново.
Община Кюстендил ще управлява археологическа недвижима културна ценност „Късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка“
Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на археологическа недвижима културна ценност „Късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка“, находища се в гр. Кюстендил, местността Хисарлъка, на община Кюстендил.
Дейностите, свързани с опазване на недвижимата културна ценност, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват от Регионалния исторически музей - Кюстендил, в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство. Отношенията между музея и община Кюстендил ще се уредят е договор.
Министерският съвет прие на Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2024 г.
С проекта на постановление се предлага одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на културата в размер на 234 000 лв. и увеличаване на размерът на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г. по бюджета на Министерство на културата в размер на 3 147 404 лв. във връзка с необходимостта от провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки за обезпечаване дейностите за започване на спешни текущи ремонтни дейности за нуждите на сградния фонд и техническото осигуряване на Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия.
Одобрен е проект на меморандум за разбирателство с Австралия за сътрудничество в областта на изследванията и управлението на подводното културно наследство
Министерският съвет прие решение, с което одобрява проект на Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България, представлявано от Министерство на културата на Република България и Правителството на Австралия, представлявано от Министерството на климатичните промени, енергетиката, околната среда и водите на Австралия за целите на сътрудничество в областта на изследванията и управлението на подводното културно наследство
Република България и Австралия са страни със силни традиции в проучването и управлението на подводното културно наследство и понастоящем развиват интензивни програми за подводни археологически проучвания. България е една от първите държави, ратифицирали Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство.
Меморандумът предвижда създаване на рамка за задълбочаване на отношенията между България и Австралия в областта на проучването, опазването и управлението на подводното културно наследство чрез насърчаване на дейности от взаимен интерес, като обмен на специалисти; провеждане на съвместни археологически проучвания на територията на двете страни; евентуални общи проекти; оказване на взаимна помощ за изграждане на капацитет в областта на проучване и опазване на подводно културно наследство; подготвяне на общи научни публикации и др. Главната му цел е полагането на основа за бъдещо сътрудничество и взаимопомощ между двете държави и съответно компетентните национални органи с отговорности в областта на опазването на подводното културно наследство.
Очакваните резултати от сключването на Меморандума са свързани с перспективите за бъдеща съвместна научна работа и осъществяването на институционално взаимодействие и подкрепа между двете страни. Богатото подводно културно наследство на двете държави, както и различното ниво на експертиза и опит в отделни аспекти на неговото проучване, опазване и управление, създават предпоставки за развитие на взаимноизгодни партньорски отношения.
Правителството одобри позицията на България по дело С-329/24 пред Съда на Европейския съюз. Делото е образувано по искане на Европейската комисия за това, че България не е изпълнила задълженията си относно преразглеждането, актуализирането и докладването на плановете за управление на речни басейни съгласно изискванията и в сроковете, предвидени в Рамковата директива за водите.
По отношение на изложените в исковата молба на Комисията твърдения, България представя доводи и доказателства, че е предприела всички мерки за актуализация на ПУРБ в съответствие със задълженията си в изпълнение на европейското законодателство, като е осигурила международна експертиза и необходимото финансиране.
Обстоятелствата, възпрепятстващи изпълнението на ангажиментите на страната в срока по Рамковата директива за водите, се дължат на фактори, поставящи страната в абсолютна невъзможност да изпълни задълженията си за представяне в срок на утвърдените планови документи.
Същевременно, България представя аргументи, че практически е преразгледала и актуализирала своите Планове за управление на речните басейни, като в процес на изпълнение е последната, нормативно обусловена от изискванията на Директивата стъпка преди формалното одобрение на документите - консултация с обществеността за срок от 6 месеца. В този смисъл, единственото неизпълнено задължение на страната е формалното представяне на Комисията на утвърдените планове.
Правителството одобри доклада за резултатите от неформалната среща на министрите на Европейския съюз по околна среда, проведена на 11 и 12 юли 2024 г. в Будапеща.
Министрите дискутираха подготовката на ЕС за 29-ата Конференция на Страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (СОР29), която ще се проведе от 11 до 22 ноември 2024 г. в Баку, Азербайджан. Обсъжданията подчертаха необходимостта преходът към зелена икономика да бъде и преход към конкурентноспособна икономика, като това е основен приоритет на Унгарско председателство. По отношение на СОР29 Европейският съюз остава ангажиран с реализирането на целите в Парижкото споразумение и със запазването на своята амбициозна и лидерска роля.
Дискусиите продължиха с обсъждане на предизвикателствата, свързани с устойчивото управление на водите. Основните движещи сили на разпространилата се в световен мащаб водна криза са изменението на климата и човешките дейности, които променят глобалния воден цикъл. Споделена бе загриженост от все по-често проявяващи се екстремни климатични явления като засушаване и наводнения. Беше отчетено, че е все по-важно устойчивото управление на водите да е съобразено с необходимостта от адаптация към изменението на климата. Отправени бяха призиви за възприемане на интегриран подход чрез включване на съображенията, свързани с управлението на водите, в другите секторни политики, в т.ч. енергетика, земеделие, промишленост, туризъм, регионално развитие и др.
Обсъдено беше и замърсяването в трансграничен контекст на водите и на въздуха. По отношение на водите беше подчертана ролята на мониторинга и превантивните мерки, както и на използването на модерни технологии за дистанционно наблюдение. Дискусиите относно трансграничното замърсяване на въздуха очертаха необходимостта от правни инструменти, които да предоставят реално и адекватно решение не само в контекста на ЕС, но и в широк общоевропейски мащаб, по-специално относно замърсяване към ЕС от трети страни.
Всяка година държавните висши училища ще осигуряват до 400 места в редовна форма на обучение на чуждестранни граждани и лица без гражданство, получили временна закрила у нас. Обучението ще се провежда на български език, а допълнителните места ще се субсидират от държавата и ще се утвърждават над ежегодния брой приемани студенти.
Мярката е заложена в приетите и обнародвани вече промени в Закона за висшето образование. Днес правителството одобри Постановление, което допълва и регламентира въпросните текстове. Документът дава възможност на университетите да приемат студенти с временна закрила у нас и без конкурсен изпит, ако успешно преди това са преминали държавни зрелостни изпитни или задължителен държавен изпит за придобиване на професионална квалификация - по теория и практика на професията. Кандидатстването може да се организира и чрез конкурсни изпити на български език, освен в специалностите от професионално направление „Филология“, където изпитите ще се провеждат на съответния чужд език.
През първата година в университета студентите ще преминават през специализирано обучение по езикова подготовка, организирана от департаментите на висшите училища. Те ще имат право на стипендия, студентски общежития и ще заплащат такси по реда за българските граждани. След изтичането на срока на временната закрила или след отпадането й, студентите ще могат да продължат образованието си при настоящите досега условия.
Одобрената днес мярка е допълнение на приобщаващата политика, която дава възможност на учениците да продължат образованието си в български университети. Промяната дава определена сигурност и възможност за последващо развитие, квалификация и реализация на пазара на труда.
Необходимите средства за подкрепящата мярка ще бъдат разчитани в бюджета за съответната година на държавните висши училища. За академичната 2024-2025 г. допълнителното финансиране ще се осигури чрез преструктуриране на разходите в централния бюджет.
С решение на правителството Община Созопол получава собствеността върху имот - частна държавна собственост, намиращ се в. м. „Синетудис“, гр. Созопол. Той е с площ 9565 кв. м и ще бъде използван за изграждане на нова водна камера към съществуващ напорен водопровод „Каваци“ V-3500 m3. Обектът е част от проект „Интегриран воден проект на област Бургас“, финансиран от Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. по линия на процедурата за безвъзмездна финансова помощ „Изграждане на ВиК инфраструктура“.
Водната камера представлява резервоар за чиста вода и целта й е да регулира денонощната неравномерност на консумацията на вода в пиковите часове.
При нереализиране на дейностите до пет години от придобиването на имота Общината ще трябва да го прехвърли на държавата. Предвиден е ангажимент на областния управител на Бургас да разработи механизъм за контрол, чрез който да осъществява периодични проверки за изпълнение на условията, при които имотът се прехвърля на Община Созопол.
Удължава се до края на годината действието на решението за определяте на стойностите, които служат за изчисляване на тавана на пазарните приходи на производителите на електроенергия
До края на 2024 г. ще бъде удължено действието на решението на МС за определяне на стойностите, които служат за изчисляване на тавана на пазарните приходи на производителите на електроенергия. Над тези тавани производителите дължат вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система". Това реши Министерският съвет на днешното си заседание. Досега действащото решение беше валидно за първата половина на годината.
В досегашното си действие мярката за изчисляване на таван на приходите за отделните типове производители се доказа като устойчиво решение, балансиращо интересите на производителите и необходимостта от акумулиране на финансов ресурс във фонд „Сигурност на електроенергийната система", необходим за компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природния газ.
Припомняме определените вече стойности, които служат за изчисляване на тавана на пазарните приходи за отделните типове производители:
- АЕЦ „Козлодуй" - 150 лв./MWh;
- Производителите на електрическа енергия от кондензационни централи на въглища - 300 лв., плюс умножената по 1.32 средномесечна цена на тон СОг емисионни квоти за MWh;
- Производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях - 300 лв., плюс умножената по 0.9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО², за MWh;
- Производителите на електрическа енергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии - 300 лв./MWh.
Осигуряват се допълнителни средства по бюджета на МРРБ за 2024 г.
Министерският съвет прие постановление, с което одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2024 г. в размер на 200 000 000 лв. Те са за изплащане на стари задължения за изпълнени, но неразплатени през последните години от Агенция „Пътна инфраструктура“ дейности по договори за поддържане на републиканската пътна мрежа, заради което се трупат големи по обем лихви. Средствата ще бъдат осигурени за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет за тази година.
С приемането на постановлението се осигурява възможност за извършване на плащания на безспорно дължими суми. Това ще допринесе за избягване на допълнителни финансови тежести върху държавния бюджет заради предявени от изпълнителите претенции за неустойки, лихви и съдебни разноски.
Министерският съвет на Република България прие постановление за одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2024 г. за Българска православна църква - Българска патриаршия. Средствата са за довършителни ремонтни дейности и дообзавеждане на сградата на основно училище „Св. Седмочисленици“ - гр. Ловеч, общ. Ловеч, обл. Ловеч.
Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни по дело С-245/2024 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване. Запитването е отправено от Административен съд - София област, във връзка с висящо пред него административно дело за обжалване на Решение № 332 от 04.04.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установена злоупотреба с господстващо положение на пазара на автомобилни горива в нарушение на националното законодателство и правото на Европейския съюз от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, гр. Бургас, и „Лукойл-България“ ЕООД.
Предмет на преюдициалното запитване е тълкуване на разпоредби на правото на Европейския съюз, свързани с установяване на злоупотреба с господстващо положение и по-специално дали това нарушение може да бъде извършено не само с отделно действие, но и с поредица от форми на поведение.
С решението правителството дава и съгласие за встъпване в производството. Конституирането на България като страна в производството по това дело ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.
Назначени са двама областни управители
С решение на правителството са назначени двама областни управители – на областите Кърджали и Смолян, като със същото решение са освободени досега заемащите длъжността.
В Кърджали поста поема Никола Чанев, който за трети път заема тази длъжност. Дълги години е работил в местната структурата на Националната агенция по приходите като инспектор и началник – сектор. Магистър е по счетоводство и контрол от Университета за национално и световно стопанство, завършил е също „Национална и регионална сигурност“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
За областен управител на област Смолян е назначен Захари Сираков. Той заема поста за втори път. По професия е юрист, завършил е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работил е като юрисконсулт в Регионалната инспекция по околна среда и водите в Смолян. Сираков е бил общински съветник в града в периода 2011 г. – 2015 г. През по-голямата част от кариерата си е работил като адвокат.
Със свое решение правителството одобри доклад на заместник министър-председателя и министър на финансите относно прилагането на правомощията му на законен представител на държавата по международни арбитражни дела.
Съгласно акта, министърът на финансите ще уреди заварените отношения във връзка с организирането на защитата и процесуалното представителство на страната по делата, по отношение на които е бил приложим редът по ПМС № 345/2023 г. за създаване на Консултативен съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, отменено с ПМС № 251/2024 г.
Одобрена е Програма за компенсиране на разходите на физически лица, пострадали от пожари на територията на Република България в периода юни - юли 2024 г.
Със свое решение правителството одобри Програма за компенсиране на разходите на физически лица, пострадали от пожари на територията на Република България в периода юни - юли 2024 г., с която се регламентират условията и редът за осигуряване на подкрепа. Мярката се предприема съгласно Решение на Народното събрание за предприемане на мерки за ликвидиране на пожарите, осигуряване на бюджетни средства за подпомагане на пострадалите от пожарите лица, както и за закупуване на необходимите средства за борба с пожарите от 19.07.2024 г.
От подкрепа по Програмата могат да се възползват физически лица, които не отговарят на условията и не попадат в обхвата на допустимите за предоставяне на възстановителна помощ лица по реда на чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и по реда на относимата нормативна уредба, приложима за Министерството на труда и социалната политика, респективно Агенцията за социално подпомагане, и Държавен фонд „Земеделие“. Компенсацията се прилага при изчерпване на възможностите за компенсиране по реда на чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и реда на относимата нормативна уредба, приложима за Министерството на труда и социалната политика, респективно Агенцията за социално подпомагане, и Държавен фонд „Земеделие“. Компенсирането на разходите се предоставя на пострадалите лица от кметовете на общини от бюджетите на общините чрез промени на бюджетните им взаимоотношения с държавния бюджет.
Прието е решение за одобряване на финансиране за Министерството на отбраната за 2024 г.
Във връзка с Решение на Народното събрание от 19.07.2024 г. за предприемане на мерки за ликвидиране на пожарите, осигуряване на бюджетни средства за подпомагане на пострадалите от пожарите лица, както и за закупуване на необходимите средства за борба с пожарите и във връзка с взето решение на Съвета по сигурността към Министерския съвет, следва да бъдат осигурени допълнителни средства по бюджета на Министерството на отбраната за 2024 г. в размер на 1 000 000 лева, за придобиване на подвесна система за гасене на пожар тип „Bambi Bucket”.
Одобрени са допълнителни разходи за предприемане на мерки за ликвидиране на пожарите и за закупуване на необходимите средства за борба с пожарите
Министерският съвет прие Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2024 г. за предприемане на мерки за ликвидиране на пожарите и за закупуване на необходимите средства за борба с пожарите.
С Постановлението, във връзка с Решение на Народното събрание за предприемане на мерки за ликвидиране на пожарите, осигуряване на бюджетни средства за подпомагане на пострадалите от пожарите лица, както и за закупуване на необходимите средства за борба с пожарите, се одобряват допълнителни разходи/трансфери общо в размер до 2 100 000 лв. за изплащане на фактически извършени разходи за дейности по ликвидиране на пожарите и за закупуване на необходимите средства за борба с пожарите.
Със свое постановление правителството закри Института за анализи и прогнози и отмени устройствения му правилник. Служителите и изпълняваните дейности преминават към Министерството на финансите.
С преходните и заключителните разпоредби на постановлението се правят и други функционални и структурни промени в системата на министерството. Функциите по прогнозиране, планиране и отчитане на част от неданъчните приходи по държавния бюджет, ефективното и ефикасното разходване на публични средства при планирането и изпълнението на концесиите, както и по упражняване на правомощията на министъра на финансите за представителство на държавата като собственик на дялове и акции в търговските дружества с държавно участие в капитала, се отделят от дирекция „Държавни разходи“ и преминават към дирекция „Стратегическо планиране и управление на капиталовите инвестиции, държавно участие и концесии“.
Дирекция „Централно координационно звено“ преминава от Министерството на финансите към администрацията на Министерския съвет. С промяната ще се осигурят подобри условия за ефективно изпълнение на дейността на централното координационно звено, което ще оптимизира процесите в системата за координация при управлението на средствата от Европейския съюз.
Приети са изменения в ПМС № 305 от 2008 г. за създаване на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“
Със свое постановление правителството прие изменения в Постановление № 305 на Министерския съвет от 2008 г. за създаване на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ (ИА ОСЕС).
С приетите изменения отпадна въведено ограничително изискване по отношение на лицата, назначавани за изпълнителен директор, а именно - лицето, назначавано на тази длъжност, да не я е заемало в рамките на последните 5 години. Отпадна и ограничението лицето, назначавано за изпълнителен директор, както свързаните с него, изчерпателно посочени в ПМС № 305 от 2008 г. лица, да са заемали ръководна длъжност в одитен орган.
Отпадналите изисквания бяха твърде рестриктивни и не съдействаха за повишаване на професионалната компетентност и опит на ръководителя на Одитния орган, а това са фактори, които влияят на оценката на ЕК за ефективността на българската система за управление и контрол на средствата от ЕС.
Предвид особената важност на ИА ОСЕС като орган, осъществяващ специфични одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз, приетите изменения дават допълнителна гаранция за компетентността на лицата, назначавани за изпълнителен директор.
Одобрени са нормативни промени за подобряване на качеството на приемната грижа
Правителството прие промени в Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. С измененията Наредбата се привежда в съответствие със Закона за закрила на детето и Закона за социалните услуги. Тяхната основна цел е да се подобрят процесите по осигуряване на приемната грижа и да се повиши качеството й, включително чрез регламентиране на изисквания за грижата, която приемните семейства полагат за настанените при тях деца.
С новите разпоредби се въвежда методика, по която ще бъде извършвана оценка на кандидатите за приемно семейство. Тя ще бъде утвърждавана от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и съгласувана с председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Предвижда се преди настаняване на дете в приемно семейство компетентната дирекция „Социално подпомагане“ да прави оценка на неговите потребности, която ще се актуализира периодично. Въз основа на нея се разработва и план за грижи.
С промените се усъвършенстват процесите за набиране, оценяване и обучение на кандидати за приемни семейства. Регламентира се възможност за сключване на споразумения между общините от областта с цел планиране, управление и предоставяне на дейностите в подкрепа на приемната грижа на областно ниво.
Допълват се условията и обстоятелствата за заличаване на утвърдени приемни семейства от регистъра, свързани с качеството на предоставяната грижа. Промените предвиждат и подобряване на механизмите за наблюдение и контрол на приемната грижа. В съответствие със законодателството се регламентира и начинът за осигуряване на заместваща грижа от приемно семейство.
МС удължи срока за предоставяне на минимална помощ на предприятия, осъществили и осъществяващи дейности по предоставяне на услуги в приюти за временно настаняване и центрове за закрила и помощ на жертви на трафик на хора
Министерският съвет прие Решение за изменение и допълнение на Решение № 31 от 22 януари 2024 година на Министерския съвет за предоставяне на минимална помощ на предприятия, осъществили и осъществяващи дейности по предоставяне на услуги в приюти за временно настаняване и центрове за закрила и помощ на жертви на трафик на хора, чрез удължаване срока на действащите договори. Към настоящия момент към Националната комисия за борба с трафика на хора функционират общо 3 приюта в градовете София, Бургас и Варна.
С Решението се възлага на заместник министър-председателя и председател на НКБТХ да подпише анекси към договорите за предоставяне на минимална помощ с предприятията за още 3 месеца след приемане на настоящето Решение или до сключване на договори с изпълнители на дейностите, избрани след проведени процедури по Закона за обществените поръчки.
За изпълнението на Решението не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които да бъдат одобрени по бюджета на Националната комисия за борба с трафик на хора за съответната година за сметка на други бюджети по държавния бюджет. Приетото решение не води до въздействие върху държавния бюджет.
