България е в челната класация по горски пожари в Европа за 2024 , втора след Кипър според Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS). Това съобщи изпълнителният директор на „Асоциация общински гори“ инж. Тихомир Томанов в информация, изпратена до медиите.
Страната обикновено преживява около 600 горски пожара всяка година. Тези инциденти годишно засягат средно около 10 000 хектара земя, което води до преки икономически загуби от около 2,5 милиона евро. Според доклади на Европейската информационна система за горски пожари през първите години на 21 век повече от 100 000 хектара от горите в България са засегнати от пожари, като 2000 година и 2007 година са били най-лошите в историята на българските гори. През 2007 година са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 година - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори. Тази година вероятно ще бъде най-лошата за нашата гора, се посочва в съобщението.
Според доклада на Европейската информационна система за горски пожари за 2022 година основните причини за горските пожари в България са: по небрежност са предизвикани 321 пожара (62 %); поради палеж — 16 пожара (3 %); по естествени причини — 21 пожара (4 %); по неизвестна причини - 158 пожара (31 %).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 г. до 2005 г., показват, че вредни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което показва дългогодишна уязвимост на горите от пожари. Тези данни подчертават спешната необходимост от всеобхватни стратегии за предотвратяване на пожари и устойчиво управление на горите, за да се смекчи това екологично предизвикателство, се допълва в съобщението на изпълнителният директор на „Асоциация общински гори“ инж. Тихомир Томанов.
Според него към това можем се прибавя и пасивно поведение на българските власти и отговорни институции за борбата с горските пожари. Единствените инвестиции, които се правят в тази посока, са чрез европейските програми за селските райони и за околната среда, заявява изпълнителният директор на "Асоциация общински гори".
Според Томанов за последните два програмни периода мерките за бора с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, за да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите. Експертът смята, че няма опит от страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС да се проучат и финансират мерки с доказан ефект за защита от горски пожари, като комбинация от мерки за превенция, подготовка, реакция.
Също толкова злополучен е и опитът от Програма за развитие за селските райони за финансиране на борбата с пожарите . В периода 2007-2014 беше финансиран строежът и оборудването на противопожарни кули, които така и не заработиха в система за ранно оповестяване, казва специалистът. Така общините, които трябва да реагират първи на терен, заедно с горските подразделения, останаха без възможност за инвестиции в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдение и превенция, допълва инж. Тихомир Томанов.
От Асоциацията настояват в държавата да се вземат спешни мерки и програма ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана, защото тя подлежи на препрограмиране в края на тази година. Подчертаваме , че препрограмирането трябва да се случи по много по-ефективен начин – чрез експертни сесии тип „мозъчна атака“, в които преобладават експерти не от администрацията, а с доказан международен и национален опит относно водещите тенденциите за опазване на горите и околната среда и опитът на Португалия, която направи голям пробив в борбата с горските пожари, да бъде пренесен и осъществен по най-добрия начин в България през следващите няколко години, се заявява в съобщението.
По наша експертна оценка приблизително 40—50 % от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това подчертава спешната необходимост от проактивни мерки за управление на горските ресурси и засилване на стратегиите за предотвратяване на пожари, се заявява в съобщението.
