Български учени са единствените, които са посветили последните няколко години на това да изследват маршрута на коронавирус в клетката.
Всичко започва в онова време, преди няколко години на пусти площади, празни булеварди, тихи училища, чисто небе, препълнени болници.
COVID-19 взима десетки жертви по целия свят всеки ден, а лекарите са в търсене на работещо лечение и денонощни битки за човешки животи.
За какво е полезно откритието и каква допълнителна информация ни дава за поведението на вируса - Виктория Петрова разговаря с ръководителя на екипа доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология към БАН.
„Ние имаме много добър център за светлинна микроскопия, един от най-добрите в Европа. Ние по принцип не изследваме вируси, но знаехме, че можем. Когато настъпи пандемията, повечето научни лаборатории спряха да работят, докато ние имахме условията да работим самостоятелно", казва доц. Стойнов.
Използваните вирусни частици не са истински вируси. Използват се псевдовирусни частици и тяхната структура е същата като на вирусните частици, но нямат геном. Така те не могат и да заразяват.
„Тези частици ги създадоха в лаборатория в Солт Лейк Сити, но нямаше кой да ги изследва и те ги пращаха при нас, за да можем да ги изследваме. И така направихме тази колаборация всъщност. Ние виждаме, че можем да дадем нещо, което другите не могат да направят", обяснява ученият от БАН.
Средата в молекулярната биология е конкурентна и някои от процесите вече са представени под различни форми, но как и откъде влиза вируса в клетката, как се променя PH по време на навлизане не са показвани. Факт е и първата дейта база, където всеки свободно може да влезе и види какво става, когато вирусната частица вече е при клетката.
„Този тип вируси - коронавирусните, имат мембрана чрез фюжън и влизат дали през клетъчната мембрана, дали през везикулите - за окол 2 минути. Веднъж, влязла вирусната частица във везикула, тя буквално се движи по тях", обяснява доц. Стойнов.
На въпроса дали това е естествено възникнал вирус, или има намеса той отговаря: „От нашите изследвания това не може да бъде направено, но други лаборатории имат други подходи, с които изследват този въпрос. Това, което аз мисля, е, че не е направен нарочно. Дали от човешка дейност нещо е помогнало, е неволно".
Четирима души от България и двама от Солт Лейк Сити в продължение на месеци трасират пътя на COVID-19.
Учените са убедени, че това е безценна помощ при търсене на лечение и ваксини в бъдеще.
