Публикуваните през миналата седмица данни за икономиката на страните от ЕС за първото полугодие на 2024 г. определено изненадаха икономистите. Това не се случва за първи път, но лошото е, че изненадата е неприятна.
Статистически погледнато, ЕС като цяло и еврозоната в частност вече са се измъкнали от спиралата на инфлацията – от близо 11,1% преди година и половина тя се е укротила до 2,6%.
До голяма степен заслугата за това е на Европейската централна банка, която вдигна на няколко пъти лихвите и институцията, оглавявана от Кристин Лагард, може да бъде поздравена - справила се е.
Ако гледаме средното за Европа положение, икономическият растеж също е налице: второ поредно тримесечие Евросъюзът и еврозоната отбелязват 0,3% ръст на БВП на годишна база, което означава, че поне няма рецесия.
Но дяволът тук е в това, че най-голямата икономика в ЕС – германската, не може да се възстанови от рецесията. И през второто тримесечие тя не е успяла да се измъкне от отрицателния икономически растеж и показва 0,1% спад на брутния вътрешен продукт.
Втората по големина икономика – френската, донякъде се е измъкнала от рецесията и има средния за региона ръст от 0,3%.
Изненадата идва по-скоро от това, че икономиките на южните страни членки като Испания, Португалия, Гърция и донякъде Италия показват обещаващи признаци на растеж. И тъй като статистиката борави със средноаритметични показатели, това прави икономиката на континента да изглежда в относително добро здраве. Което обаче е твърде крехко. Австрия, технически погледнато, е в рецесия, защото е с нулев ръст на икономиката през второто тримесечие, а Швеция отбелязва спад с 0,8%.
От северните държави единствено данните за Ирландия са за 1,1% ръст, но те се приемат до голяма степен за изкривени заради съсредоточаването там на европейските клонове на мултинационални компании.
Икономистите виждат няколко причини традиционно изоставащата южна част на континента да показва по-добри икономически резултатите сега. Отчасти това се дължи на фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС, който беше създаден в разгара на пандемията.
Докато големите страни членки усвоиха парите и вече са забравили за тази помощ, Южна Европа прави това едва сега. А България все още е на етап “втори транш”, който по всяка вероятност ще бъде силно орязан.
От друга страна, Южна Европа просто се справя по-добре, когато инфлацията е малко по-висока от обичайната. Защото растящите цени правят тежките дългове на тези икономики по-поносими.
Освен това Северна Европа беше много по-силно засегната от високите цени на газа след нахлуването на Русия в Украйна.
Има и ред други обстоятелства. Едното е, че туризмът в южните държави представлява по-значителен дял в техните икономики, отколкото в тези на северните държави. А той дръпна напред веднага щом пандемията свърши и до голяма степен това сега се разпростира и върху други отрасли.
От гледна точка на България обезпокоителното обаче е състоянието на немската икономика, която е доста тясно свързана с нашата. Германия е най-големият вносител на български стоки и услуги и най-големият реален инвеститор у нас.
А там определено понасят удари от много посоки. Доставките на евтина руска енергия за немския пазар спряха точно когато основният ѝ износен пазар - Китай, изпадна в подчертан спад.
Германия вече беше засегната от рецесия при започването на пандемията и енергоемките ѝ промишлени отрасли като фармацията и автомобилния сектор от дълго време изпитват затруднения
Промишленото производство се забави до четиригодишно дъно.
Германската автомобилна индустрия е изправена пред допълнителни трудности, тъй като трябва да направи преход от двигателите с вътрешно горене към производството на електромобили точно когато Китай е напът да залее света със субсидираните си електроколи.
Промишлени гиганти като BASF, Mercedes-Benz Group и Volkswagen обявиха по-слаби от очакванията прогнози през миналото тримесечие. Нов ръст на инфлацията, ако се случи, може да направи положението още по-лошо.
Специално на България негативите на немската автомобилна промишленост се отразяват почти мигновено. Миналата седмица например стана ясно, че немската Leoni ще затвори до края на годината завода си за автомобилни кабели в Плевен, който е най-големият работодател в цялата област.
Причините нямат нищо общо с местната икономика. Става дума за оптимизация на цялото производство на немската група, което ще доведе до затваряне на нейни заводи и в други държави.
Но в Плевен без работа остават 1300 души, което е доста голям шок за местния пазар на труда. Всичко това в момента представлява главоблъсканица за ЕЦБ. Тя започна вече да сваля лихвите, през юни например базовият процент бе намален с 25 пункта до 3,75%, но съвсем не е сигурно дали на заседанието си на 12 септември ще направи ново намаление, както очаква пазарът. Това би ускорило икономическото развитие, но твърде агресивното смекчаване на политиката може да подпали отново инфлацията, която все още упорства
Определянето на обща парична политика за двайсетте отделни страни в еврозоната е достатъчно трудно нещо и в добри времена, а когато има толкова широко икономическо разминаване, задачата става почти невъзможна.
Ако изобщо може да се каже, че има някакво икономическо възстановяване в Европа, то се дължи до голяма степен на вътрешното потребление. Просто европейците имат работа – безработицата е на най-ниските си равнища от десетилетия.
По-ниските цени на енергията засилиха покупателната им способност. В същото време обаче производителността, измерена през БВП на 1 работещ, е намаляла прямо 2022 г. Ако не започне да се повишава, Европа по всяка вероятност ще изостане от САЩ и неслучайно МВФ прогнозира, че европейският БВП на човек ще спадне от 68% от американския през 2019 г. до 66% през 2029 г.
Горе-долу същата е ситуацията и в България. Макроикономистът Лъчезар Богданов например твърди, че докато ниската безработица и увеличението на заплатите са донякъде обективен фактор, кредитната експанзия у нас е прекалено голяма и влияе върху търсенето на пазара, като го надува. Оттук се получава и ръстът на икономиката, но според Богданов дори съвсем леко охлаждане на кредитирането в този момент ще има неблагоприятни последици. Или както той се изразява “кредитът в момента е горивото на икономиката ни”. Докато индустриалното производство и износът спадат.
