Коментар на Емилия Милчева:
Войната в ДПС между почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Делян Пеевски подпали обръчите от фирми, осигуряващи “порциите” - и демаскира институции, които би трябвало да осигуряват справедливост в правоприлагането.
Българската прокуратура нарича пожара “борба с корупцията”, защото няма как да го запише като “опраскване по ДП”. Помага ѝ и Комисията за противодействие на корупцията (КПК), която при определени обстоятелства излиза от хибернацията си - и така само насочва към обосновани предположения кой е поръчителят на “борбата”.
Защо точно сега
Близкият до Доган едър бизнесмен Румен Гайтански-Вълка, както и бившият шеф на държавната Българска банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев вече са с обвинения за длъжностно присвояване в особено големи размери. Причината - необслужван кредит за 150 млн. лева, отпуснат на фирма на Гайтански от ББР през 2019 г., когато управлява третият кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов. Тогава Мавродиев беше начело на ББР, чийто принципал пък беше Министерството на икономиката, оглавявано от Емил Караниколов. Излъчен официално за министър от квота на “Атака”, Караниколов бе известен като човек на Пеевски (одобрявал е приватизационни сделки, свързани с олигарха). Мавродиев е известен с дългата си кариера при управленията на ГЕРБ - един от авторите на първата икономическа програма на партията, бивш депутат и бивш шеф на Комисията за финансов надзор.
Кредитът от близо 150 милиона лева е спрял да се обслужва още през 2022 г., бил е подаден сигнал от ББР, но през май м.г. досъдебното производство е прекратено от наблюдаващия прокурор. Възобновено е отново преди 7 месеца, тъй като се констатират някои пропуски. В рамките на разследването се проверява и Доган, тъй като от съобщение на Антикорупционната комисия се разбра, че свързана с Гайтански фирма е погасявала заем от 30 млн. лева на Догановия ТЕЦ “Варна” към Търговска банка Д АД.
По БНР Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор на ББР казва, че e бил подаден сигнал до компетентните органи, в това число и до прокуратурата. “Тя на два пъти прекрати досъдебното производство, ние обжалвахме, стигнахме и до главния прокурор“ (Иван Гешев, б.а.), заявява Арабаджиев, според когото държавната банка може да си върне не повече от 5 милиона лева. Впрочем, 5 милиона лева е таванът, наложен през 2021 г. на ББР за отпускане на кредити. Лимитът бе предложен от тогавашния служебен министър на икономиката Кирил Петков след разкритията за 8 големи кредита за 1 милиард лева, два от които не са били обслужвани.
Тъмната държавна банка
Кредит от 150 милиона лева няма как да е отпуснат само с подписа на Мавродиев, а за твърде скромните обезпечения на кредити от ББР се носят легенди още от времето на тройната коалиция. В случая като обезпечение е бил представен договор за доставка на инертни материали, прекратен бързо след подписването му - и според КПК има данни за “фиктивна обезпеченост на отпуснатия заем”. Но ББР е известна с раздаване на кредити на близки до властта бизнесмени и фирми, въпреки че де юре предназначението ѝ е да подкрепя малкия и среден бизнес. Въпреки това едва сега, когато битката за контрола в ДПС вече е в остра фаза предвид изборите след 2 месеца, проблемен кредит, за който има информация от две години, става обект на разследване.
Съпредседателят на “Продължаваме промяната” (ПП) Кирил Петков поиска Антикорупционната комисия да разследва и кредита от 150 млн. лева, който ББР е дала на "Булгартабак”, а обезпечението е “само на хартия”. По Нова телевизия той изрази съмнение, че и този кредит ще бъде загубен и припомни разкритията си като служебен министър. В ефира на друга национална телевизия - bTV, настоящият служебен министър на иновациите и растежа Росен Карадимов обаче твърди, че след като сменил ръководството на ББР, Кирил Петков не предприел нищо по тези кредити. “Нула, тишина”, заяви Карадимов, който през ноември 2022 г. стана председател на Надзорния съвет на ББР - по време на служебния кабинет на президента. Той индиректно потвърди, че кредитът на Гайтански е проблемен, другите пет от големите заеми се погасяват редовно, а при един ще се пристъпи към изпълнение върху обезпеченията.
Какво става в ББР обаче обществото научава единствено през скандалните разкрития на отделни политици - и някои медийни публикации. Но държавната банка не е недосегаема и за разлика от частните банки, тук може да влязат и Сметната палата, и Агенция Държавна финансова инспекция, тъй като става въпрос за публични средства. По закон АДФИ е администрация към Министерството на финансите - дали някой финансов министър е поискал такава проверка? Последният одит на ББР от Сметната палата пък е за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г.
Аферата "ББР" напомня на "КТБ"
Когато през 2017 г. от “Да, България”, днес част от “Демократична България” (ДБ), излязоха с декларация срещу Караниколов, че изпълнява поръчки на Пеевски, предупредиха, че ББР може да се превърне в следваща КТБ. Сходствата се набиват на очи - скромни или никакви обезпечения, едната банка е създадена с публичен ресурс, в другата държавната енергетика, впоследствие и държавните транспортни дружества, много общини и институции вложиха парите на данъкоплатците и я направиха четвърта по големина. И двете банки охотно кредитираха близки до властта.
Частната вече я няма, обявена в несъстоятелност преди десет години, струвала над 4 милиарда лева на данъкоплатците в една от най-големите афери в най-новата история на България. По делото “КТБ” са разпитани едва “седем свидетели за шест години съдебни заседания”, както изчисли Mediapool.bg, а мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев, обвинен в 146 престъпления за 2.7 млрд. лева живее в Сърбия, откъдето вчера отговаряше онлайн на депутатски въпроси. Българската прокуратура така и не пожела да го разпита чрез видеовръзка. Пред временната парламентарна комисия, разследваща нерегламентираното влияние в съдебната система - т.нар. комисия “Нотариуса” по името на убития дилър на правосъдие Мартин Божанов-Нотариуса, Василев разказа нови подробности за “кръга на влияние “Пеевски”.
Банкерът разрешавал кредитите за проекти на семейството Пеевски-Кръстева, включително и на негови съвместни проекти с Пеевски, но в края на 2013 г. разбрал, че нямат намерение да ги плащат - а те надхвърлили 500 млн. лева. (В материалите по делото “КТБ” Делян Пеевски не фигурира, а инициалите ДП в документите бяха определени от главния прокурор Иван Гешев, който беше и водещ прокурор по това дело, като “подробност с цел жълтина” и така си останаха неразчетени.) Банкерът назова бившия шеф на столичното следствие и основно действащо лице в схеми за изземване на бизнеси Петьо Петров-Еврото като “главния технически организатор на удара срещу КТБ” и на координацията на прокурорите по делото, но не познава Нотариуса. Петьо Еврото в момента е в неизвестност, обвиняем по дело, свързано със скандала “Осемте джуджета”.
Компромати, за да бъдат държани под контрол
Василев предположи, че компроматите, с които Пеевски разполага, са освен от корупция и от организирани оргии, за да бъдат държани под контрол всички - и политици, и хора от съдебната система. А наред с всичко това банкерът обвърза свалянето на главния прокурор Гешев м.г. с флашки с компрометираща информация, предоставени от бившата съпруга на Еврото - Любена Павлова, на среща с представители на американските служби в Женева. На срещата е бил и свързаният с подземния свят, показно убит в Южна Африка през май 2023 г. Красимир Каменов-Къро.
Атакуван от депутати от ДПС от лагера на Пеевски като “аферист” и “руски агент”, Василев отговори: “Ако бях руски агент, никога OFAC нямаше да санкционира Вашия бос Делян Пеевски“ (за корупция по закона “Магнитски” б.а.). А също така препоръча да се потърсят как са разпределяни 100 милиона евро в хотел “Берлин” за газопровода “Южен поток” между български и руски участници. Запитан кой инсталира Иван Гешев, той заяви: “Делян Пеевски и Бойко Борисов, които контролират ВСС”.
Кой е нареждал на министри и кметове обаче да насочват публичните средства към КТБ банкерът няма да каже.
А огънят в ДПС може да прескочи и на други терени.
