Отвратителни условия, отчайващо ниска хигиена и калпаво обслужване - така изглежда сбитият разказ на наша читателка, която преди дни решила да се поглези в уж елитния комплекс в защитената местност Иракли Vaya Beach Resort, пише razkritia.com
Преди да предадем ужаса на героинята от днешния разказ и на останалите препатили, трябва да отворим скоба, че т.нар. “курорт”, вдигнат на ръба на закона по устието на р. Вая, всъщност е заобиколен от смрадливи блата и местността никога не е била замисляна като терен за ваканционно строителство. За капак т.нар. “вили” денем и нощем са атакувани от рояци тлъсти блатни комари “колкото врабчета”, само дето не чуруликат, а хапят до кръв.
Вместо да се потопят в изискан лукс и петзвездно обслужване, дамата и съпругът й щели да повърнат още с влизането в стаята, за която чинно платили по 1300 лв. на нощ. Първият им шок дошъл, когато побързали да заредят изтощените си от пътуването смартфони. Оказало се, че два от контактите се клатят застрашително, а при измъкване на щепсела едва не се откачили в ръцете им. Но това било само началото. В мивката на претенциозната баня била залепнала гнусна топка женски косми, явно наследство от предишните обитатели на стаята. Кърпите пък “ухаели” на пушек, но това бил бял кахър в сравнение с петната и космардаците по чаршафите, които навеждали на мисълта, че са прани на ръка вместо да минат през задължителната за подобен клас хотели дезинфекция и прецизно колосване.
Човешкият фактор, нает уж да глези посетителите, допълнително нагнетил напрежението с безхаберие и арогантност, свидетелстват читатели.
“Персоналът на ресторанта за закуска и на двата ресторанта за вечеря към хотела беше неподходящ. Цените на курорта са космически, а ресторантите са ад. Това не е приемливо.
Разбирам, че е много трудно да се намери добър персонал на морето, но все пак това е най-важната част, тъй като те общуват директно с клиентите”, потвърждава и коментар в сайта Booking.
“На закуска - бавно обслужване и отказ да ни донесат бадемово мляко след три опита от наша страна. Какъв беше проблемът - не знаем, но накрая просто ни донесоха кутията с млякото, за да си я отворим сами.
На вечеря - уж изискан ресторант, а менюто е надценено, също така няма детско меню, както се рекламира. Това, което предложиха на децата, беше паста само с доматен сос и паста с ... масло и сирене. Намирам това за много странно за изискан ресторант да не можеш да измислиш нещо по-добро за децата. След това сервитьорът сложи бутилката ни вино на съседната маса , а не в кофата за лед до нас, потърсихме я известно време…”, пише друг разочарован потребител.
“Храната в курорта е средна до под средната като качество в сравнение със софийските ресторанти, а цените бяха като в Монако. Беше разочароващо, защото очаквахме хубава храна по време на нашето пътуване, но също така няма къде другаде да хапнете в този район”, беснее гост от Холандия, решил да плажува край уж защитената местност.
Наред с хигиената и храната, босовете на Vaya Beach Resort се били погрижили почиващите да се почувстват изцяло откъснати от света. Но не заради девствената природа и уединението, а заради липса на елементарни комуникации като интернет и телефон. Построени на принципа на “смарт домовете”, с онлайн управление, побългарената им версия бързо дала фира.
“Таблетът за управление на завесата и светлината беше блокиран и изискваше парола, персоналът дойде да го отключи, но отново нямахме достъп.
Това се случи през нощта и не можахме да регулираме климатика. Таблетът има информация с името на ресторанти, но без меню :)). Хотелът не си заслужава исканите пари”, пише друг разочарован гост в Booking.
Негов събрат по съдба хвърля още малко светлина върху калпавите интернет връзки, съчетани с чисто българската кофти канализация:
“Първата ни вила нямаше интернет и връзката не можеше да бъде ремонтирана 2 дни, телефонната мрежа също беше доста лоша, така че трябваше да сменим вилата си с друга.
За съжаление новата вила имаше други проблеми . Климатикът не работеше и дори след като го оправиха за два дни, пак беше повреден. Имахме и проблем с канализацията в банята, водата не се оттичаше правилно и имахме наводнена баня след всеки душ. По принцип трябваше да се справяме ежедневно с някакъв проблем, вместо да се наслаждаваме на почивката си... Персоналът е любезен, но в ресторантите обслужването не е на нивото, очаквано за такъв хотел, например човек получава основното ястие преди предястието и гарнитура накрая...”
“Погнусена и отвратена съм”, не крие гнева си читателката ни, чиито инициали пазим в редакцията. “Очаквах да изкараме един романтичен уикенд с мъжа ми и за това избрахме хотела край Иракли. Търсихме уют и изисканост, платихме си скъпо и прескъпо да се поглезим като двойка. Вместо това сега се страхувам да не съм си лепнала някоя кожна болест от мръсните чаршафи”, гневи се госпожата.
За капак, мизерните условия във Vaya Beach Resort вървели в пакет и с унизително отношение от страна на персонала. При първото оплакване за разбитите контакти от рецепцията ги обвинили, че едва ли не двойката собственоръчно ги е изтръгнала. За космите в банята пък излезли с номера, че са техни, което буквално преляло чашата на търпението им.
Единственият “бонус” от рекламацията бил, че все пак им сменили чаршафите и кърпите. За компенсация и дума не можело да става, нито за смяна на стаята с по-читава и хигиенична.
Авторката на писмото се зарича да подаде официално оплакване. “Не търся финансова изгода. Можем да си позволим да платим цената, но сме шокирани как управата срива имиджа на комплекса. Защо винаги нашенецът бърза да побългари всичко добро и успешно?”, не крие гнева си озлочестената клиентка, която надали скоро ще стъпи в роден хотел след изживяното унижение за 1300 лв. на нощ.
Инвеститорът на Vaya Beach Resort е "Емона 2000", която от своя страна е собственост на Добрин Иванов. Той заедно със съпругата си Лариса са съдружници във "Вая Дир". Това е компанията, която през 2011 г. взе концесията на плажа "Река Вая" за 5 години. За кратко през 2009 г. собственик на "ДАРС инвест" е Славян Теофилов, съдружник на бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров. Впоследствие компанията става собственост на "Фрам билд", която се управлява от семейството на Добрин Иванов.
Изграждането на комплекса беше белязано от същинска война между държавата, в лицето на МРРБ и инвеститорите. Компанията, по стара българска традиция, на времето спечели всички дела срещу наложената забрана за строителство издадена от Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК).
Регионалното министерство нямаше повече правни възможности да спира строежа, защото той е от компетенциите на община Несебър. Местната власт пък угоднически си направи пас и резултатът е налице.
