Свят

Арестът на Дуров – човекът, който каза не на Путин

   
Арестът на Дуров – човекът, който каза не на Путин

Преди 10 години Павел Дуров, основател и главен изпълнителен директор на най-популярната рускоезична социална медия VKontakte (VK), създадена по модела на Facebook, обяви на 16 април 2014 г., че е казал „не“ на ФСБ, като е отхвърлил искането на руската служба за сигурност да предаде личните данни на организаторите на революционните групи на Евромайдана в Украйна.

„Предаването на лични данни на украинци на руските власти щеше да бъде не само незаконно, но и предателство спрямо всички онези милиони украинци, които ни се доверяват“, написа той. Той призна, че решението му ще му коства контрола върху компанията - принуден е да продаде дела си във VK.

Вторият му пост, два часа по-късно, гласеше: „На 13 март 2014 г. прокуратурата поиска от мен да затворя антикорупционната група на Алексей Навални. Не закрих тази група през декември 2011 г. и със сигурност няма да я закрия и сега. През последните седмици бях подложен на натиск от различни ъгли. Успяхме да спечелим повече от месец, но е време да заявя следното - нито аз, нито екипът ми ще провеждаме политическа цензура... Свободата на информацията е неотменимо право в постиндустриалното общество“.

Пет дни по-късно Дуров е уволнен като главен изпълнителен директор. Скоро след това той напуска Русия и никога не се завръща.
Така Дуров, тогава 29-годишен ИТ предприемач от Санкт Петербург, губи първото си дете, социалната мрежа „Вконтакте“ и родината си. По-късно той приема френско гражданство.

Запазва виждането си, че интернет технологиите могат да бъдат глобално и успешно предизвикателство за традиционните национални системи за контрол. И запази репутацията си - повечето руснаци се възхищаваха на смелостта му и на позицията му срещу ФСБ. Запази и контрола над нов проект, по който екипът му работеше от известно време - месинджъра Telegram.

Telegram се оказа по-креативен от другите месинджъри, когато даде на потребителите си възможност да управляват канали - новинарски емисии, администрирани от потребителите. В страните, където свободата на медиите беше подложена на атаки от страна на правителствата, тези канали се превърнаха в заместител на новинарските емисии, макар и не съвсем - най-популярните канали бяха пълни наполовина с новини, наполовина с клюки, в някои случаи от известни и надеждни източници, но също така и от анонимни източници, които се позиционираха като вътрешни хора.

В Русия и двете страни се възползваха от тази нова функция на Telegram - прокремълските блогъри използваха каналите на Telegram, за да разпространяват пропаганда и дезинформация, докато независимите журналисти и активисти се обърнаха към Telegram, за да преодолеят цензурата.

Системата за съобщения придоби популярност по целия свят, особено в страни с лоша свързаност и авторитарни режими, и там се превърна в конкурент на месинджъра WhatsApp на Facebook.

Това поставя Дуров в противоречие с все повече правителства: Русия забрани Telegram за две години през 2018 г., а Иран блокира приложението по време на протестите през 2017 г. и през 2018 г. Западните правителства също бяха разтревожени, защото Telegram ставаше все по-популярен сред терористични групи и всякакви престъпници. Услугата е обвинявана, че подпомага перачи на пари, терористи, екстремни порнографи и насилници на деца.

Дуров поддържаше публичната си позиция относно неприкосновеността на личния живот, но тайно договаряше сделки с правителствата, които доведоха до отмяна на забраните, и никога не разкриваше условията си.

Например, не сме сигурни защо точно Кремъл отмени забраната си за услугата за съобщения през 2020 г. Кремъл заяви, че Дуров трябва не само да забрани „екстремисткото съдържание“, но също така искаше той да предаде ключовете за криптиране на Telegram, които биха позволили на властите да четат лични разговори. Telegram беше деблокиран през юни 2020 г. Дали Дуров е сключил някаква сделка с ФСБ? Не знаем.

След безпрецедентната и екзистенциална офанзива на Кремъл срещу независимите медии в навечерието на тоталното нахлуване в Украйна през 2022 г. повечето руски журналисти и опозиция започнаха да използват Telegram, заедно с YouTube. Дуров не положи никакви усилия да блокира това, нито пък вдигна пръст за нарастващото присъствие на прокремълски блогъри в приложението.

Когато започна пълномащабната война в Украйна, ние стартирахме канал в Telegram за нашия уебсайт Agentura.ru. Уебсайтът беше блокиран от Кремъл, но в канала - не. Тази история е валидна за много руски независими медии, които сега са в изгнание.

В същото време войната даде тласък на провоенно настроените блогъри, които се радваха на огромно количество последователи, което помогна за мобилизиране на обществената подкрепа за войната и за набиране на средства за руската армия.

В резултат на това Дуров се оказва под обстрел от всички страни: Кремъл изисква от него да блокира това, което не му харесва, а руските либерали критикуват Telegram, че предоставя платформа на подстрекателите към война. Междувременно правозащитници предупреждаваха антивоенните активисти да не използват Telegram като месинджър, защото не е ясно дали властите имат достъп до системата.

Непосредствената смесица от потребители, включваща две воюващи армии, отразява точно идеята на Дуров за свободата на изразяване. Всеки може да има думата в социалните медии и не трябва да има никакъв контрол от страна на което и да е правителство.

Неговото квазианархистично отношение сякаш повтаря идеологията на ранното хакерско движение от 80-те години на миналия век, но то не е устойчива стратегия днес, когато правителствата по целия свят са в настъпление срещу свободния подход онлайн. Тази бюрократична контраофанзива е ефикасна и успешна.

На първо място, властите признаха, че дори зад най-амбициозните глобални платформи стоят човешки същества, които могат да бъдат подложени на всякакъв вид натиск. Например през 2016 г. бразилските власти задържаха за кратко Диего Ж. Дзодан, вицепрезидент на Facebook за Латинска Америка, защото WhatsApp отказа да споделя съобщенията на предполагаеми наркодилъри.

На второ място, концепцията, че големите магнати от технологичния бизнес са твърде именити, за да се забъркат с тях дори авторитарните държави, беше тихо изоставена, когато през 2020 г. Джак Ма, високопоставен китайски милиардер и основател на Alibaba, изпадна в конфликт с властите. Листването на компанията му на фондовата борса беше спряно и Ма изчезна от общественото внимание. По-късно той отново се появява в Япония като гостуващ професор в Токийския колеж.

Погледнато в ретроспекция, Дуров е водил очарователно съществуване по време на изгнанието си в Дубай. Технологичните нагласи от 2014 г. изглеждат безнадеждно остарели 10 години по-късно. Правителствата от САЩ до Европа и далеч отвъд тях въвеждат все повече и повече регулации за социалните медии - от Facebook до TikTok.

Никой - освен може би самите технологични титани - не може да оспори доказателствата, че непокорните социални медии могат да нанесат много щети. Времето на немодерираните социални медии отдавна е отминало.

Как точно става това, е въпрос, който трябва да се обсъди. Но в другия край на спектъра националната държава има възможност да арестува онези, които отказват да сътрудничат. Така французите решиха да накарат Telegram да сътрудничи с правоприлагащите органи на страната. Налице са и други инструменти - през 2020 г. Индия забрани изцяло 59 китайски приложения.

Но дали държавната принуда е единственият начин за налагане на правила?

На потребителите постоянно се предлага следната алтернатива - или опасно хаотични социални медии, или правителствен контрол. Но може би има и други възможности.
Социалните медии са съществена част от модерната обществената тъкан и нашето общество - чрез неправителствени организации или парламенти и парламентарни изслушвания, е напълно способно да създаде механизми за контрол, които не включват арести на изпълнителни директори заради липса на модериране.