Пчеларският сектор е поставен на колене. Добивите от мед са все по-малки, а изкупните цени – все така ниски. Настоящата стопанска година, белязана от продължителна суша, принуждава все повече хора да се откажат от пчеларството.
„В последните 5 години добивът реално в Добричка област е паднал с 50%. Освен добивът, падат и цените изкупните. Преди 5 г. продавахме мед на едро на 5,50 – 6 лв, в момента е 4 лева изкупната цена. Тази цялата картина показва, че реално покупателната способност на пчеларите пада последните 5 г. с над 50 – 60%.”, обяснява пред Нова тв Галин Георгиев, председател на Сдружение „Пчела 1946” – Добрич.
Сушата тази година остави пчелите без паша, особено в полските райони. Добиви от мед има само в гористите местности и долините.
„Около 30 килограма е в моя регион, но наистина имам колеги, които се оплакват, че стигат на нула тази година – остават храна, колкото за пчелите”, обяснява Красимир Костадинов, пчелар.
Към климатичните промени се добавят и други проблеми.
„Липсата на контрол върху пестицидите, които се използват. Препаратите за растителна защита много влияят на пчелните семейства – намалят популацията. Оттам също намаля и добивът”, обясни Галин Георгиев.
„Подадохме сигнали в Растителна защита, писахме до Министерството на земеделието, но те не взеха отношение. Целият пчелин, който виждате, беше натровен. Изтървах лавандуловата паша, която се явява главна паша. Може би съм изтървал около 3 тона мед. Аз продавам меда си на дребно. Това са загуби над 30 хил.лв. За арендаторите това не са пари, но ние с тях изхранваме семействата си”, заяви Десислав Янакиев.
Повечето пчелари, които професионално се занимават с производство на мед, предпочитат търговията на дребно заради ниските изкупни цени на едро, които въпреки инфлацията се запазват в порядъка от 3,80 – 4 лв. за килограм.
„Всички услуги, всички продукти поскъпват, а цената на меда пада. Основната причина са вноса и липсата на контрол. Внасят се всякакви различни субстанции, наречени мед”, заяви Галин Георгиев.
„Изкупната цена в България е много ниска. Бъдете сигурни, че след около 6-7 г. пчеларството просто ще клони вече към 20% от това, което сме имали. Ако преди сме изнасяли 10 хил. тона мед за година в държавата, може би след време ще стигнем 2 000 тона производство”, заяви Красимир Костадинов.
„Нашият мед се купуваше да облагородяват индустриалните видове мед на Мексико, на Китай, на Аржентина и т.н. Тук цъфтят 360 медоноса. Тук в България е един прекрасен букет медът. И в края на краищата, ние не фигурираме никъде с никакъв внос в ЕС. А китайците имат 39%”, обясни Недялка Михова, пчелар.
„Преди имаше мито, имаше и квоти, не можеше да се вкарва безконтролно. От войната насам, митото се свали, свалиха се и квотите и сега вече всеки вкарва колкото си иска. И това рефлектира върху цената”, обясни Десислав Янакиев.
Отливът от този занаят е все по-осезаем. В сдружение „Пчела” от 300 души са останали не повече от 140.
„Членовете на дружеството ни за последната година са намалели с над 50%. Вероятно в следващите 2-3г. ще останат не повече от 20%”, заяви Галин Георгиев.
„Продават се цели пчелини, с оборудване, със земята, с всичко”, заяви Недялка Михова.
„Мога да кажа, че се подаряват пчелини буквално. Цените, на които се търгуват пчелни семейства, са нереални. Просто хората искат да се отърват от последващите разходи”, заяви Галин Георгиев.
„Нещата отиват на срив, то вече е в срив. Аз имам колеги, които се отказаха, някои заминаха за чужбина, други просто си изоставиха пчелите, защото трудът, който се полага, когато се изравни сметката, отива на нула”, заяви Красимир Костадинов.
