Японците живеят по-дълго, но в условията на затруднена пенсионна система и най-високата инфлация от десетилетия насам все повече хора отлагат пенсионирането си до 70-те си години или по-късно, за да свържат двата края, пише на сайта си Bloomberg TV Bulgaria.
Мичи Хино е един от тях. Тя работи в дом за възрастни хора на изток от Токио, където прекарва по осем часа на ден в почистване на помещенията и пране, въпреки че самата тя е на 77 години. Тя е част от работната сила, която подпомага нарастващите редици на възрастните и болни хора в Япония.
Месечната ѝ пенсия е само 40 000 йени (272 долара), което далеч не е достатъчно за покриване на разходите ѝ. От работата си тя печели 160 000 йени, които й помагат да покрива основните си нужди и й позволяват да спестява малко.
Япония е сред страните с най-дълга продължителност на живота - мъжете живеят средно 81 години, а жените - 87 години. Тази продължителност на живота натоварва пенсионната система на страната, което я превръща в пример за други развити страни с подобни демографски тенденции.
Въпросът вероятно ще бъде централна тема на изборите за управляваща партия в Япония този месец, като кандидатите ще търсят отговор на въпроса как нарастващите разходи за живот се отразяват на избирателите, особено на възрастните хора. Изборите ще определят кой ще замени министър-председателя Фумио Кишида, който се оттегля от поста си отчасти поради намаляваща подкрепа, свързана с продължаващите опасения за инфлацията.
„Има тенденция правителството да дава приоритет на проблемите на младите хора, като например намаляването на раждаемостта“, казва Нобухиро Маеда, старши анализатор в изследователския институт NLI. „Но проблемите на възрастните хора остават изключително важни.“
Опитът на Япония в областта на пенсионната й система ще даде важни уроци на политиците в Китай, Южна Корея, Европа и САЩ, които се борят с подобни демографски проблеми, свързани със застаряването на населението. Предизвикателствата пред Япония обаче са по-остри, тъй като населението ѝ вече е много по-посивяло, отколкото в другите региони.
По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие всеки пети гражданин на Япония на възраст над 65 години живее в бедност при средно 14,2 % за ОИСР. Това се случва, преди инфлацията да навлезе в Япония за първи път от повече от едно поколение.
Малцина могат да се надяват да живеят само от пенсии. Средният размер на комбинираните социални и държавни пенсионни плащания е 144 982 йени на месец, което е малко повече от половината от сумата, която домакинствата с двама или повече души са изразходвали за разходи за живот през юни. Според уебсайта на социалното осигуряване към януари 2024 г. очакваното средно пенсионно възнаграждение в САЩ е 1 907 долара (276 000 йени).
Хино се радва на работата си в Reikouen в префектура Чиба, източно от Токио, заради стимулите, които й дава, и които й помагат да отблъсне опустошителните ефекти на старостта. Освен това тя трябва да продължи да работи, за да плаща сметките си, особено сега, когато потребителските цени са се повишили с поне 2 % в продължение на последните две години.
„Сега всичко изглежда по-скъпо“, казва тя. „Всеки път, когато пазарувам, цените стават все по-високи.“
Доклад, публикуван от Агенцията за финансови услуги през 2019 г., предизвика вълна от безпокойство със заключението си, че гражданите ще се нуждаят от спестявания в размер до 20 млн. йени, за да допълнят пенсиите си. В разгара на вълнението Таро Асо, тогавашният министър на финансите, на практика оттегли доклада, заявявайки, че той е предизвикал „недоразумение“ и че е възможно да се живее с държавни пенсии.
Притесненията продължават да се трупат, тъй като в японската публична пенсионна система се наблюдава намаляване на входящите и увеличаване на изходящите потоци. През последните две десетилетия броят на лицата, които внасят вноски в нея, е намалял с около 3 милиона, докато броят на получателите се е увеличил с повече от 40 %, по данни на Министерството на социалните грижи.
Правителството, чийто дълг е над два пъти по-голям от този на икономиката, е отделило около 34% от тазгодишния национален бюджет за социални помощи, в сравнение с 20% през 2000 г. При ограничените ресурси правителството обмисля стъпки за реформи, които биха включвали удължаване на периода за получаване на пенсия с пет години до 65-годишна възраст.
От 2004 г. насам администраторите правят ежегодни корекции на обезщетенията в зависимост от цените и заплатите. През годините те са се сблъсквали със съдебни дела, които са довели до съкращения.
На този фон правителството създаде стимули, целящи да прехвърлят по-голяма част от тежестта върху частния сектор. Министерството на труда търси милиарди йени за финансиране на инициативи, включващи помощ за намиране на работа на възрастни хора и осигуряване на оборудване, включително помощни робо-костюми, като част от бюджета за следващата година.
За да накара компаниите да запазят заетостта на възрастните хора, правителството вече предоставя субсидии на фирмите, които наемат лица на възраст 65 и повече години.
Японците вече работят далеч след възрастта, на която техните връстници в други развити икономики са решили да се оттеглят. Коефициентът на трудова активност на мъжете на възраст между 65-69 и 70-74 години е скочил. Според ОИСР за последната група той ще нарасне до 43,3 % през 2023 г. от 29,8 % две десетилетия по-рано. Съответният показател в САЩ е 22,4 %, а за средната държава от ОИСР - 17,3 %.
Ако има положителна страна на по-дългия трудов стаж, то това е чувството за цел и съпричастност, което идва с него. Според проучване на Службата на кабинета през 2020 г. почти половината от работещите в напреднала възраст са посочили като основен стимул фактори, различни от парите. Някои от тях искат да използват уменията си, а други казват, че работата им помага да запазят здравето си.
„Възрастните работници получават благодарност от своите работодатели и клиенти, което им дава усещането, че са полезни за обществото“, казва Фумио Муразеки, президент на Koureisha, компания, която предоставя работа на възрастни работници. Средната възраст на служителите, регистрирани във фирмата, е 72,1 години.
Все пак трябва да се направи повече, за да се помогне на хората да се справят, смята Маеда от изследователския институт NLI. Той се позовава на проучване на Службата на кабинета сред хората на възраст 65 и повече години, което показва, че над 80 % от анкетираните смятат, че бюджетът на домакинствата им е ограничен. „Много възрастни хора изпитват затруднения“, казва той.
Тъй като виждат проблемите, все повече по-млади граждани се насочват към финансовото планиране, за да създадат свое собствено семейно богатство. Това води до увеличаване на консултациите в Kinyu Joshi, компания, която провежда финансови семинари, насочени предимно към по-младите жени. „Всички са загрижени за пенсионната система“, казва изпълнителният директор Марико Сузуки.
Делът на акциите и инвестиционните тръстове в активите на японските домакинства нарасна до рекордните 19,7% в края на март, според изчисления на Bloomberg, базирани на тримесечните данни на Японската централна банка за движението на средствата, публикувани през юни.
Това все още е сравнително ниско ниво по световните стандарти, но въведената през 2014 г. правителствена програма за необлагаеми инвестиции продължава да стимулира все по-голям интерес от страна на хора като Асами Масуда, 35-годишна майка на едно дете, която започва да инвестира преди шест години.
„Притеснявах се какво ще стане, когато остарея“, казва Масуда. „Инвестирането ми даде спокойствие“.
Жените в Япония са особено затруднени, когато наближат пенсионната си възраст. Според оценка на Ая Абе, професор в Токийския метрополитен университет, сред възрастните самотни жени около 44% живеят под прага на бедността.
Според Наохиро Яширо, гостуващ професор в Университета за жени „Шова“, за да запази пенсионните обезщетения, на правителството може да се наложи официално да удължи трудовия живот на своите граждани.
„Ако обезщетенията бъдат намалени, хората трудно ще свързват двата края“, казва Яширо. „Най-разумният подход би бил да се определи по-късна начална възраст за получаване на пенсионни обезщетения.“
