75години от откриването на Панагюрското златно съкровище се навършват този декември, но дори и след толкова време загадките около него не стихват.
Внукът на един от тримата братя Дейкови, които през декември 1949 година намират безценните златни предмети, вече близо 15 години се опитва да разбере истината за съкровището, става ясно от репортаж на бТВ.
Павел Цветанков е доктор на науките по културно наследство и внук на един от откривателите на Панагюрското златно съкровище. Той търси отговор на въпроса защо теглото и размерите на златните предмети, открити от дядо му Павел Дейков, не са постоянни и варират през годините.
Преди 15 години случайно открива странни несъответствия в документите на държавния архив. С годините установява шокиращия факт, че съкровището е измервано многократно през годините и почти винаги е с различно тегло и размери.
„Панагюрското златно съкровище е много палаво. И може би на всеки две-три години се появява с нов размер и с ново тегло. Това важи и за сегашното време, за което бихме казали, че техниката на измерване е на изключително високо ниво. През последните години са разлики от 20-25 до 30 грама“, разказа Павел Цветканов.
По думите му е възможно върху съкровището да действат парапсихологически сили, защото траките са били много духовен народ. „Всичко е възможно. Но то освен, че си променя теглото, си променя и размерите“, уточнява още Павел.
При първото измерване през 1949 година съкровището тежи с над килограм и 300 грама повече от днес.
„Данните, които Петър Горбанов е изпратил в София, са много по-различни от настоящите. Той го е измерил седем килограма и 500 грама. Твърденията за настоящето тегло на Панагюрското съкровище е, че то тежи шест килограма и 186 грама“, каза още внукът на откривателя.
Според директора на Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов официалното обяснение е много по-просто.
„Всеки човек би разсъдил. Когато се открива едно съкровище, то е в глинеста почва, измито е в реката, занесено е в Околийското, те трябва да го премерят. Естествено никой не е успял да измие тези глинести частици, които са се наслоили в съкровището. Естествено то ще бъде по-тежко“, обясни доц. Шопов.
Според Павел обаче такава грешка професионалист не би могъл да допусне. „Панагюрското златно съкровище е измито няколко пъти, преди да бъде измерено. На самия ден на откриването е измито в самата река. След като са го донесли в общината тук, отново е измито, след което са го измерили“, твърди той.
Теглото и размерите продължават да варират до днес. По думите на Павел най-голямата разлика е от порядъка на килограм и 600 грама. Пък при размерите – от порядъка на два сантиметра и половина.
За несъответствията е сезирана прокуратурата – резултат никакъв. „Най вероятно е откраднато“, сподели Павел Цветканов и допълни: „Понеже Панагюрското златно съкровище упорито бива крито, се съмнявам, че е на разположение на държавната власт. Оригиналът му. Истинският му оригинал.“
През 2014 година специална експертиза трябва да докаже, че държавата ни разполага с оригинала на съкровището. На следващата година за изложба в Лувъра златните предмети отново са претеглени. И отново има несъответствие.
„Именно в Лувъра то е с нови размери и тегло след една експертиза, която трябваше да докаже, че оригиналът му е наличен. Така че международният скандал е абсолютно неизбежен“, посочи още Павел.
Днес Павел Цветанков настоява за независима експертиза, която категорично да установи налично ли е оригиналното Панагюрско златно съкровище и дали то е било подменено.
