Илон Мъск е на път да стане първият трилионер в света до 2027 г., според нов доклад на група, която проследява богатството на най-влиятелните хора по света, казва The Guardian.
Според доклада на Informa Connect Academy за шефа на производителя на електрически автомобили Tesla, частната ракетна компания SpaceX и социалната медийна платформа X (преди Twitter) произтича от факта, че богатството на Мъск расте със среден годишен темп от 110%. Той е и най-богатият човек в света с 251 милиарда долара, според индекса на милиардерите на Bloomberg, след като докладът на академията за 2024 г. започна да се разпространява в петък.
Анализът на академията предполага, че Гаутам Адани от Индия ще стане вторият, който ще постигне статут на трилионер. Според данните това ще се случи през 2028 г., ако неговият годишен темп на растеж остане 123%.
Дженсън Хуанг, главен изпълнителен директор на технологичната фирма Nvidia, и Праджого Пангесту, индонезийският енергиен и минен магнат, също може да станат трилионери през 2028 г. Бернар Арно, шефът на LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton и третият най-богат човек в света с около 200 милиарда долара, е на път да удари трилион долара през 2030 г. – същата година като Марк Зукърбърг, главният изпълнителен директор на Meta.
Няколко компании са осигуриха оценки за повече от 1 трилион долара. Berkshire Hathaway за последно стигна максималната си оценка досега в края на август, дни преди нейният архитект Уорън Бъфет да отпразнува 94-ия си рожден ден.
Nvidia се присъедини към клуба на компании с пазарна капитализация от 1 трилион долара през май 2023 г. и през юни достигна 3 трилиона долара, позиционирайки се след Microsoft и преди Apple.
Въпреки това, както отбелязва CNBC, въпросът кой може да бъде първият трилионер в света вълнува обществеността откакто светът коронова първия си милиардер през 1916 г. Това беше американецът Джон Д. Рокфелер, основателят и по това време най-големият акционер в Standard Oil .
Въпреки това очарование, много учени виждат натрупването на огромно богатство като социално заболяване. Един доклад изчислява, че най-богатият 1% от човечеството генерира повече въглеродни емисии – основен двигател на продължаващата климатична криза – отколкото най-бедните 66%.