Представители на бизнеса подкрепиха предложената промяна в размера на линията на бедност за 2025 г. да бъде 638 лв. За тази година тя е 526 лв., синдикатите поискаха промяна в методиката за определянето ѝ. В същото време у нас хората изпадат в "хронична" енергийна бедност.
"Ако погледнем данните на статистиката, тази ниска линия на бедност, според НСИ 48% от домакинствата, преди социални помощи, са под линията на бедност. Това е половината население на държавата. След плащането на тези социални помощи, процентът пада на около 30% от домакинствата, което съвпада с глобалната статистика. Тъй като линията на бедност се определя по една европейска методика, която не отчита жизнения минимум, това води до точно такъв тип числа - 1500 лв. имаме жизнен минимум на човек, а линията на бедност е 638 лв. Хората се чудят какво да правят - ако не плащаш данъци или се занимавам с дейност, която не е много легална, хора преминават към престъпна дейност. Хората изчезват и търсят по-добър начин на живот", заяви главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев в "България сутрин".
По думите на Богомил Николов не може да се постигне единство кой да усвои всичките ресурси и тъпчем на едно място.
"Неслучайно се въведоха две различни понятия - за обща бедност и за енергийна бедност. При енергийната бедност целта е не толкова да се навакса с доходите, колкото да се оптимизират разходите или да се въздейства на цените, така че те да не са фактор. При енергийната бедност има много повече варианти. Дори тези средства, които можем допълнително да привлечем, може би ги отписваме. У нас действа глаголът "усвояване", а не "свършена работа" или "резултат". Оттам идват и всичките проблеми", допълни за Bulgaria ON AIR представителят на "Активни потребители".
Според Кацарчев би трябвало да се прецени кое колко струва и по този начин да се определи линията на бедност.
"Жизненият минимум е около 1500 лв. Линията на бедност слага една черта и тези, които са под нея, имат право на социални помощи. Линията на бедност плюс социалното подпомагане трябва да достигне поне 80 на 100 от жизнения минимум. Никой не дава 1200 лв. помощи на месец. Важно е каква е основата за индексация. Ако методиката е сбъркана, числото е ниско. Основните стоки са почти на едни и същи цени. Твоето възнаграждение трябва да е такова, че не само да преживяваш, а да се възпроизвеждаш. В случая не говорим за никакво възпроизводство", на мнение е той.
При ограничените ни ресурси е важно и да харчим рационално, смята Николов.
"В една пазарна среда всеки трябва да избира. Преди 2-3 години всичко живо търкаше талончета. Дори с малкото средства, които има, голяма част ги давахме за хазарт. Друга част даваме за бързи кредити. Трета част даваме да се стоплим в неизолирани жилища. Има големи резерви, ние се опитваме да образоваме хората да се възползват от тези резерви. Ако чакаш политиците да вземат по-добри решения за теб, може да си мине животът", посочи гостът.
Според Кацарчев трябва наистина комплексна политика за справяне с проблемите.
"Не знам как се компенсират при положение, че един кубик дърва е над 120 лв. Една къща на село харчи около 10 кубика, което е 1200 лв. Както и да го смятаме, не знам как ще ги подпомогне, за да могат да си осигурят отопление на дърва. Ако някой трябва да мине на климатици, самата преносна мрежа няма да издържи на натоварването. Важно е обединението на политическите партии да бъде около политики. Всички говорят за евроатлантическа част. Но обикновеният народ иска работа, доходи и нормален живот", каза главният икономист на КТ "Подкрепа".
