Във вторник в 9 ч. сутринта (07:00 ч. по Гринуич) ще бъдат поднесени венци пред гранитния паметник на мъжете и жените, загинали в боевете под знамето на НАТО през последните 75 години. Това ще бъде кратък момент на тържественост в централата на трансатлантическия алианс в Брюксел. След това, след като се оттегли в пещерната зала на Северноатлантическия съвет без прозорци, Марк Рюте официално ще поеме поста генерален секретар на НАТО.
Рюте, либерал с прям език, който в продължение на 13 години е ръководил четири холандски коалиционни правителства, поема ръководството в опасен за Украйна момент, който е решаващ тест за трансатлантическия съюз. Неотдавна съюзниците от НАТО обещаха да засилят дългосрочната подкрепа за Украйна, „за да може тя да победи в борбата си за свобода".
Далеч от победата, Украйна е изправена пред третата си зима, в която се бори с бруталната инвазия на Русия, докато силите на Владимир Путин продължават да напредват в източната част на страната, пише The Guardian.
НАТО се промени значително, откакто Йенс Столтенберг пое поста преди десетилетие. Когато Столтенберг пристигна в централата на НАТО, Русия вече беше анексирала Крим и, подпомагана от местни сепаратисти, завземаше територии в Източна Украйна. И все пак през 2014 г. съюзниците на НАТО бяха по-фокусирани върху Афганистан и както Столтенберг заяви по-рано този месец, подкрепата за Украйна беше „маргинална".
Сега алиансът съобщава за десетки хиляди боеспособни военнослужещи на източния фланг на НАТО в сравнение с нула преди десет години. А 23 от 32-те членки на НАТО изпълняват целта да изразходват поне 2 % от БВП за отбрана в сравнение със само три преди десетилетие.
И все пак НАТО и подкрепата на Запада в по-широк план бяха твърде малко и твърде късно, за да наклонят везните в полза на Украйна. Западната подкрепа все още е „недостатъчна, за съжаление", каза Томаш Валашек, бивш посланик на НАТО в Словакия, сега член на словашкия парламент. „Реалността е такава, че две години след това твърде бавно разгръщаме промишленото производство. Руската федерация, чиято икономика по същество е малка част от размера на комбинираната икономика на САЩ и Европа, успя със сигурност да ни изпревари в производството на отбрана, което е малко нелепо."
Западните държави например изчакаха една година, за да започнат да произвеждат отчаяно необходимите боеприпаси. „Напълно ненужно Украйна е принудена да отстъпва терени на изток заради банални проблеми като липсата на боеприпаси, които би трябвало да са напълно по силите ни да доставим на Украйна."
На срещата на върха във Вашингтон през юли миналата година лидерите на НАТО обещаха „минимално финансиране" за Украйна през следващата година в размер на 40 млрд. евро (33 млрд. паунда) и „необратим път" към членство в НАТО. На следващата среща на върха в Хага през юни 2025 г. новият генерален секретар ще трябва да управлява както надеждите на Украйна за членство, така и парите.
Оана Лунджеску, която беше главен говорител на НАТО в продължение на 13 години, заяви, че парите ще бъдат основно изпитание за Рюте. „Той ще трябва да затвърди авторитета си на силен защитник на увеличаването на разходите за отбрана в целия алианс и това ще помогне да се затвърди доверието към него като генерален секретар на НАТО както от страна на Вашингтон, така и от страна на страните от Централна и Източна Европа, които може би бяха малко хладни в началото, когато името му беше предложено."
В прощалната си реч този месец Столтенберг заяви, че е очевидно, че съюзниците на НАТО трябва да изразходват „значително повече от 2 %", ако искат да изпълнят плановете си за разходи за отбрана, но отказа да предложи точна цифра.
Освен това има и перспективата на Доналд Тръмп, който по-рано тази година заяви, че би насърчил Русия „да прави каквото си иска", когато разказваше за предполагаема среща с натовски лидер на страна, която не е изпълнила целта от 2%.
Бивши служители на НАТО смятат, че Рюте е добре подготвен да направлява отношенията между 32-те членки на НАТО, включително САЩ при управлението на Тръмп. Наричан „нашепвачът на Тръмп", Рюте е признат за предотвратил почти пълна катастрофа на срещата на върха на НАТО през 2018 г. в Брюксел, когато уговори Тръмп да се съгласи с разходите за отбрана. Неотдавна той посъветва съюзниците си да спрат да „мрънкат и да се оплакват от Тръмп", защото Европа трябва да работи „с всеки, който е на дансинга".
Ветеран в срещите на върха на ЕС, Рюте също така е в силна позиция да преодолее всяко несъответствие между нарастващите амбиции на блока в областта на отбраната и НАТО. Скоро ЕС ще има първия си комисар по отбраната - бившият министър-председател на Литва Андриус Кубилюс, на когото е възложено да ръководи работата по „отбранителни проекти от общ европейски интерес", като например европейски въздушен щит и киберзащита. НАТО традиционно се отнася с предпазливост към амбициите на ЕС в областта на отбраната, но Рюте, който е фискален консерватор и не се отнася романтично към девиза на ЕС за „все по-тесен съюз", може да бъде човекът, който да преодолее всяка потенциална пропаст.
Дългогодишният опит в изграждането на коалиции в Нидерландия също би трябвало да му помогне.
