Десетки изпратиха големият художник Иван Вукадинов в последния му път в църквата "Света София".
Политиците Иван Костов и Атанас Атанасов, писателят Захари Карабашлиев, бившият министър на културата Велислав Минеков, Вежди Рашидов, художници, приятели и близки на Вукадинов се поклониха пред личността на големия художник с цвете в ръка.
Иван Вукадинов почина на 92-годишна възраст навръх Деня на Независимостта (22 септември). Той е единственият български художник, който влиза в Американската енциклопедия за модерно изкуство и първият с творба включена в Колекцията за Модерно и Съвременно изкуство на Ватиканските музеи.
"Иван Вукадинов не допускаше много хора до себе си, но аз имах щастието да бъда наистина до него като негов приятел. Искам да му кажа едно "благодаря". Не познавам точно неговото голямо изкуство, но той на два пъти за малко да си отиде от този свят.
Разказваше ми, че единият път, когато бил в болницата в много тежко състояние, именно тогава ми обясни как се е върнал отново на земята. "Лежа и чувствам как си отивам, а в ушите ми звучи джаза на Милчо Левиев и в този момент се сепнах и реших, че няма да е този път да си отида". Иван беше човек с невероятна воля, човек с изумителна воля, колкото нямаме всички ние тук. Помагал ми е и в много трудни моменти, спасявал ме е. А в сферата на изкуството, за съвременното изкуство казваше: "Ренесансът е времето когато хората са започвали да рисуват хора, а съвременното модерно изкуство започва оттогава, когато хората започват да рисуват собствените си души. Поклон към човека, дал много на света". Това каза бившият премиер Иван Костов за своя съименик, на когото безвъзмездно помагаше до края на живота му.
Седем венци от културни институции и близки приятели на художника бяха изпратени в последния му път.
"Иван беше много особен човек. Имаше две точки от позицията на художника, и от позицията на човека. Едната беше за хората, които не го познаваха. За тях той беше странникът, самотникът, човекът, който просто говореше, но не споделяше. За другите обаче той беше прекрасен човек, през целия си живот той рисуваше душата на човека. Иван беше от хората, които носеше времето в себе си, можеше да работи една картина повече от 10 години, като Осмицата, например, и не само това. Иван беше и човекът, който обичаше да говори с другите, да ги напътства, като с Боян Радев, с когото обсъждаше как се постига един сложен цвят, за да постигнеш това, което те прави уникален. Това е Иван. Човекът, който строеше мостове, който излъчваше с изкуството си доброта, за него то беше аскеза, посвещение, това е като да застанеш лице в лице със себе си. Благодаря ти, Иване за всичко, което ни остави".
Това каза проф. Аксиния Джурова, специалист в историята на изкуството и човек, който дълги години е познавал Иван Вукадинов.
Иван Вукадинов е роден през 1932 в с. Ломница, Пернишки окръг. През 1961 г. завършва Националната художествена академия със специалност "Живопис" при проф. Ненко Балкански.
Има участия в изложби във Франция, Великобритания, Русия и Латвия. През 1970-те години прави четири изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето, което му помага да направи кариера в Италия още по времето на Студената война.
Иван Вукадинов е единственият български художник, който влиза в Американската енциклопедия за модерно изкуство. Музеят във Ватикана иска да откупи негови платна още през 70-те години на миналия век за рекордни суми, но тогавашните управляващи отказват.
Участвал е в изложби във Франция, Великобритания, Русия и Латвия. През 2022 г неговата картина "Чили" бе предадена в колекцията на Ватиканските музеи.
Името на Иван Вукадинов не е свързано с масови изложби, държавни откупки и лъскави ордени. То е познато предимно в културните среди и на колекционерите на изкуство, защото не е излагал картините си в България от 80-те години на миналия век, а след демократичните промени - много рядко. Причината е, че е обиден на тоталитарната система, която най-грубо и безцеремонно спира творческото му развитие.
През 1975 г. художникът участва в изложба в Рим, където Ватиканският музей проявява интерес към картината му "В памет на героите". Папските експерти искат да положат основите на сбирка с модерно изкуство и произведението на българина е щяло да бъде първият експонат в новата колекция. Те предлагат да откупят картината за голяма сума, но понеже в тоталитарните години това може да стане само със съгласието на държавата, влизат във връзка с българския посланик, който по онова време е Венелин Коцев. Той предава желанието им в София, но след известно мълчание Ватикана получава отказ с мотива, че картината е национално богатство и не се продава. Не помага и намесата на папския нунций у нас.
Картината е върната в България. Научил за това, Иван Вукадинов предлага да я подари, но и това не му е разрешено. В отговор той престава да участва в изложби и да продава произведенията си в страната. Не се оплаква, но и не говори за обидата си. Така е до 2006 г., когато заедно с художника Иван Кирков събират други техни колеги с името Иван и започват да организират изложби в столичната галерия "Ракурси" веднъж годишно около Ивановден. Освен тях двамата, през различните години до 2011-а участват Иван Стоилов - Бункера, Иван Димов, Иван Андонов, Иван Колев, Иван Милев, Иван Кънев, Иван Нинов.
След 11-годишно прекъсване галерията възобнови изложбите за Ивановден, но този път само с една-единствена картина - "В памет на героите" на Иван Вукадинов. Причината е, че 47 години след като пожела да я купи, Ватиканският музей най-после успя да се сдобие с нея. Излагането на творбата в София бе своеобразно прощаване и с нея, и с една мракобесническа епоха, когато колегиалната завист и обикновената човешка злоба слагаха кръст на кариерата на всеки, позволил си да се издигне над посредствеността.
Вестта, че картината най-после заминава за Ватикана, дойде в навечерието на 90-годишнината на твореца.
Изкуствоведката проф. Аксиния Джурова издава две книги за Иван Вукадинов - през 1978-а и 2015 г., в които анализира художествения стил и личността му. И ако за него като художник мнението на специалистите е единодушно, че притежава уникален, несравним и експресивен стил, който прави картините му да приличат на съвременни икони, то за характера му могат да се изкажат малцина. С една дума, той е особняк. Не обича почестите и славата, затворен е и мълчалив. Неконвенционален. Творец, вглъбен в себе си. Живее изключително скромно, почти като отшелник. Човек, издигнал се над материалното. Не е удостояван с ордени, няма звание "народен", нито академични титли, но фактът, че е единственият българин, включен в Американската енциклопедия на модерното изкуство, тежи много повече от присъжданите от чиновници дрънкулки.
За картините му най-големите световни колекционери се изказват само със суперлативи. Италианският мултимилионер и колекционер Марсело Данон казва: "За тази синя картина на Иван Вукадинов ще построя специално стълбище".
Един от най-големите почитатели на Иван Вукадинов до последния му дъх бе бившият премиер Иван Костов.
Той е човекът, който плащаше пребиваването на художника в скъп хоспис, в който той посрещна смъртта си.
Иван Костов е изключително благодарен на големия художник Иван Вукадинов, който не само е негов съветник и мотиватор, но и му дава идеята за първата книга - "Свидетелства за прехода 1989-1999". Това твърди самият той.
Иван Костов и Иван Вукадинов се запознават през 2006 година на изложба на художника Иван Киров, който събира свои колеги с имена Иван по случай Ивановден и до 2011 г. в галерия "Ракурси" излагат свои творби и други Ивановци - Иван Стоилов-Бункера, Иван Димов, Иван Андонов, Иван Колев, Иван Милев, Иван Кънев, Иван Нинов. Това е и моментът, в който Вукадинов се "завръща" в обществото, тъй като до тогава е обиден, без да го показва, на властта.
В хосписа, в който до последно живя Вукадинов бе заедно с колегите си - изключителните Боян Радев и Георги Чапкънов.
