Ще има ли повишение на туристическия данък в Гърция, как би могъл да се реши проблемът с дългите опашки на границата ни, ще има ли по-тежки санкции за нарушителите на пътя в южната ни съседка? Отговори на тези въпроси пред Десислава Банова-Плевнелиева даде извънредният и пълномощен посланик на Гърция в България Негово Превъзходителство Алексиос Мариос Либерополус.
- Ваше Превъзходителство, намираме се в прекрасната Ви резиденция, благодаря Ви за гостоприемството! България и Гърция са добри съседи, стратегически партньори, доверени съюзници в ЕС и НАТО, както и близки приятели. Благодаря Ви за възможността да разговаряме. Много части от Европа се борят със свръхтуризма. Гърция също увеличава туристическите данъци, а през последния сезон българите поставиха нов рекорд на нощувки в Гърция. Какви са проблемите и възможностите?
- Благодаря Ви за възможността да разговаряме за теми, свързани с двустранните отношения между Гърция и България. Ние сме съседи и трябва да сме възможно най-близки.
- Нека не забравяме, че тези дни, на 27 септември, отбелязахме Световния ден на туризма, така че въпросът Ви е навременен.
- Наистина, свръхтуризмът засяга не само Гърция, но и Испания, и други държави, и е проблем. Но е хубаво да има туристически обмен, защото води и до културен обмен. Въпросът е, че трябва да се предприемат мерки, особено като е трудно да се справиш с тълпите. Има законопроект, за който говори министър-председателят, за допълнителен данък, но той е само за круизи и за истински пренаселени места като Санторини и Миконос. Круизите и хората, които биха искали да посетят тези острови, може да се наложи да доплатят допълнителен данък. Но другите данъци си остават непроменени. Вярно, различни са видовете данъци, но няма ръст в самите данъци, освен споменатите изключения. Ако правилно си спомням данните от българския НСИ, за периода от 2022 до 2023 година е имало ръст с 46% сред българите, посетили Гърция. Това означава, че над 1 871 000 българи са прекосили границите с Гърция за почивка през 2023 г. Съществен ръст наблюдаваме. Разбира се, има и много повече пътуващи от Гърция към България – от близо 880 000 гърци, пътували през 2022 г., през 2023 г. има над 1.109.000, така че това е само позитивно и спомага за културния обмен. Положително е за двата народа.
- В това отношение имаме проблеми на граничните пунктове – в новините в последно време преобладават истории за дълги опашки на границата с Гърция. Как може да се разреши проблемът?
- Обсъждал съм проблема с двете власти – и в моята страна, и в България. Това е сложен въпрос, докато България не влезе в Шенген по суша. При все това са предприети мерки, като например единичния пункт на "Кулата-Промахонас", за да се облекчи и да бъде малко по-бързо, особено през юли и август, когато са дългите опашки и повече хора пътуват до Гърция и обратно. Има още какво да се направи разбира се. Стараем се да увеличим от наша страна персонала по време на великденските празници и месеците от юни до септември, така че да бъде малко по-бързо и лесно. Разбира се, когато настъпят инциденти като този от Ханиоти, Халкидики преди месец, при който в заведение – българска собственост – две групи българи се сбиха и бяха произведени изстрели – това не е в полза на имиджа и не спомага за по-малкото проверки на границата. Но като цяло правим всичко възможно, за да се облекчи, докато Шенген не ни предложи решението.
- Знам, че гръцката държава планира да наложи по-тежки наказания за нарушителите на пътя. Бихте ли ни разказали повече?
- Има проектозакон, почти готов за внасяне за обсъждане в парламента. С него ще се наложат много по-строги наказания за нарушителите. Вярно е, имаме много пътни инциденти – над 600 през 2023 г. ако помня точно. Смъртните случаи са немислими – хората губят живота си на пътя, на улицата. Трябва да предприемем нещо утежняващо, така че хората да осъзнаят, че е много важно да носят каска, когато са на мотоциклет, че е важно да не пресичат на червено. Толкова е важно, за да не умират хора безпричинно.
- След като "Газпром" спря доставките на газ до България, Гърция стана незаменим партньор за преноса и доставките на газ. Какви са перспективите за двустранното енергийно сътрудничество?
- Има пълномащабно сътрудничество между двете страни, дори преди 2022 г., но нахлуването в Украйна направи сътрудничеството ни по-бързо и ефективно. Незабавно реагирахме, когато Ви свърши газа през април 2022 г. и осигурихме втечнен природен газ от терминала "Ревитуса" в Атина, за да се осигури предстоящата зима – през 2022 г. Оттогава имаме интерконектора Гърция-България – една отправна точка. Имаме редица меморандуми за разбирателство между двете страни за съхранение на газ, за изграждане на нов нефтопровод, за подобряване на свързаността в зелената енергия. В сферата на електричеството има инициатива от премиера Мицотакис към ЕК, съвместно с България и Румъния. Мисля, че писмото вече е изготвено и подписано от трите министерства на енергетиката, за намиране на по-добър механизм цените на тока в региона да бъдат по-добри и по-справедливи. Има голяма разлика в цените на тока в региона и западните и северните страни в ЕС.
- Гръцките компании създават десетки хиляди работни места в България. Гръцките инвеститори удовлетворени ли са и какви са плановете им за развитие?
- До края на 2022 г., ако не бъркам, гръцките преките чуждестранни инвестиции в България стигаха 3 милиарда евро, сега вече са 3 и половина, така че тенденцията е възходяща. Двата големи проблема, пред които се изправят гръцките инвеститори, са липсата на специализирани служители – това е голям проблем – а другият е бавната съдебна система. Има големи забавяния там. Ако има някакъв проблем, той трябва да бъде разрешаван бързо. Говорим за бизнес и големи инвестиции все пак, така че трябва да е по-ефикасна и за двете страни – и за инвеститора, и за страната, в която се инвестира.
- Последните четири години в България са белязани от тежка политическа криза и някои български политици сочат гръцката система като възможен изход. Какво мислите Вие?
- Би могло да стане. От реалния живот виждаме, че за последните три години ще имаме, извинете, казвам „ние“, просто се чувствам българин, седми поред избори през октомври. Жалко е за страната, защото не може да се планира напред. Няма как да имаш дори средносрочен план, за да се задвижат проектите. Това е проблем и е жалко за страната, защото пропуска много възможности и средства, за съжаление. От друга страна, система, която може да има бонус за първата партия на изборите, или друга сходна, би направила по-лесно формирането на правителството, така че да има стабилно средно-дългосрочно правителство, което не се сменя на всеки три до шест месеца.
- Гърция официално е втората най-бедна страна в ЕС след България. Как можем да подобрим благосъстоянието на хората?
- Това не е съвсем точно, може би говорите за покупателната способност – за това е вярно. Истината е, че гръцката икономика до момента се е доказала устойчива спрямо кризите и геополитическите напрежения, които за съжаление се развиват в региона ни. Страната очакваше икономически ръст над средното за еврозоната през 2024 г., както бе и за 2023 г. Има ръст на реалния БВП с 2%, много по-малко безработица и изглежда прогнозата на гръцката народна банка за 2025 г. е 2,2 % ръст и 2,5 % ръст за 2026 г. Данните са положителни, инвестициите, част от които са в недвижимите имоти, се увеличават – имам предвид преките чуждестранни инвестиции в Гърция. Очаква се до края на 2024 г. инфлацията да падне до 3 %, т.е. в рамките на критериите, а безработицата се очаква да спадне с 10 %. Да Ви напомня, че в годините на криза имахме около 25 %, така че усилията са налице и се справяме все по-добре. По отношение ръста сме над средното за ЕС.
- Европа минава през тежка миграционна криза и плаща висока политическа и социална цена. Как се справя Гърция и какво е паневропейското решение?
- Изглежда се справяме по-добре от преди. Сухопътните граници са добре защитени. За морските уви не е толкова лесно – имаме много острови. Разбира се, имаме и Frontex, които помагат. Както знаете и България помага в рамките на Frontex за опазване на морските ни граници. Но е труден проблем и, за съжаление, въпреки по-слабия поток към или през Гърция спрямо преди, има опасност да се увеличи, предвид множеството войни наоколо. Може би се нуждаем от нов подход на европейско ниво, защото е много сериозно. Войните и климатичните изменения са два от многото определящи фактори за ръста на миграцията.
- В България сте от януари миналата година. Какви са впечатленията Ви от страната ни и кое е любимото Ви място в България?
- Страната е прекрасна, особено планините. Семейството ми и аз сме пътувахме из България, но не колкото ни се иска. Извън София съм посетил Пловдив, Сливен, Созопол, Несебър, Бургас, Поморие, черноморския бряг, Варна разбира се, но искаме да пътуваме много повече. Толкова много места не сме посетили още, а приятелите ни разказват и описват пътуванията си до там. Искаме да отидем до Пампорово, на толкова много други места. Копривщица, която се намира недалеч от тук, името ми е много сложно и все го забравям, но знам къде се намира и ще отидем – това е следващият ни план.
- Имате впечатляваща професионална кариера, а в личен план имате, както споменахте, съпруга, дъщеря. Кое Ви е по-трудно – международната или семейната дипломация?
- И куче, което също е женско!
- И женско куче?
- Определено е по-трудна семейната дипломация, защото е натоварена с много повече чувства. Харесва ми работата ми, професионалният ми живот, и обичам семейството ми, но съм по-сантиментален и когато десетгодишната ми дъщеря дойде при мен с невинни, неповторими аргументи, е много трудно да разигравам дипломация с нея. Определено в тази сфера е много по-трудно.
- А кой командва в семейството Ви?
- Имате предвид след дъщеря ми? Мисля, че тя е шефът.
- Ваше Превъзходителство, кое е най-голямото чудо в живота Ви?
- Семейството ми и разбира се, дъщеря ми. Тя е част от семейството, но трябва специално да я спомена. Все още е на 10, така че няма още проблеми с пубертета. Истинско чудо е.
- Повярвайте, трудно е, дъщеря ми е на 13 и се изискват стабилни нерви!
Много ми е добре, винаги се усмихва, така че няма нужда да стискам зъби, но наистина е голямо чудо.
- Ваше Превъзходителство, за мен бе чест и привилегия да разговаряме, благодаря Ви!
- Благодаря, и за мен бе чест и привилегия! Позволете да завърша с благодарност, защото изглежда гръцки учени също ще посетят Антарктида за първи път…
- Да, и ще останат в българската база...
- И ще останат в българската база и ще пътуват на кораба "Св. св. Кирил и Методий". Благодаря!
- Абсолютно, добри съседи сме и трябва да си помагаме!
- За нас е радост да си сътрудничим. Не е само задача, а е необходимост и е удовлетворително, когато се получава.
- Продължавайте с добрата работа, благодаря Ви!
- Благодаря!
