Хората от цимане не ползват обработени храни, не пържат, консумират много риба и седнали прекарват най-много 10% от времето. 84-годишната Мартина се промъква през гъстата растителност на Амазонската джунгла, младите чужденци, проявили любопитство към начина на живот на племето, едва я догонват, а тя отказва да прави почивки.
За 10 мин възрастната жена изкопава три храста маниока и с няколко замаха на ножа се сдобива с плодовете на местна разновидност на бананите. После мята на гърба си храната – товарът е доста тежък дори за силен мъж - и се отправя към дома си от малката плантация, където отглежда ориз, банани и царевица.
Мартина е член на индианското племе цимане, което живее в изолация в Амазонската джунгла на около 600 км от боливийската столица Ла Пас. Голямата енергичност не е нещо необичайно за представителите на нейната общност. Учените изследват племето от години и са стигнали до извода, че става въпрос за хората с най-здрава сърдечносъдова система в света, чийто мозък старее по-бавно от този на жителите на Северна Америка, Европа и Азия, разказва репортаж на Би Би Си.
Племето наброява около 16 000 души. Както и предците им от векове насам, те се прехранват с лов, риболов, събиране на ядливи растения и отглеждане на селскостопански култури. Здравето на тези отдалечени от цивилизацията хора предизвиква огромно любопитство у изследователите и в изучаването му те са стигнали до някои съществени изводи.
Цимане са много активни и се движат непрекъснато – ловуват, обработват земята, плетат покривите на колибите си. В седнало положение те прекарват не повече от 10% от времето си, докато жителите на големите градове по света са в застой повече от половината от времето – 54%. Ловът на хората от племето често продължава повече от 8 ч, като те изминават между 18 и 20 км.
Цимане живеят край река Маники. До най-близкия град са около 100 км с лодка с гребла. Племето има много ограничен достъп до обработени хранителни продукти, алкохол и цигари. Учените са установили, че мазнините са средно 14% от дневната им дажба в сравнение с 34% в САЩ. Те поемат голямо количество фибри, а 72% от калориите си набавят от въглехидрати в сравнение с 52% при американците. Белтъчините идват от месото на животните – основно птици и маймуни, които убиват по време на лов. Консумират и много риба. Никога не се случва да пържат храната си.
В началото проучванията на племето, провеждани от университета в Ню Мексико и университета на Калифорния в Санта Барбара, били чисто антропологични. Но постепенно изследователите забелязали, че възрастните цимане не страдат от старчески болести. Те не познават хипертонията, захарния диабет, проблемите със сърцето. Изобщо не познават случаи на алцхаймер.
Обикновено с течение на годините натрупаните в организма мазнини водят до поява на холестеролни плаки по стените на кръвоносните съдове, което предизвиква атеросклероза. Учените подложили на компютърна томография 705 представители на племето на възраст над 40 г. и открили, че при тях нивото на атеросклероза на коронарните съдове е най-ниското в сравнение с всички известни на науката популации. Почти нулева била и честотата на сърдечните заболявания.
"Артериите на цимане на 75 г. изглеждат като на 50-годишен американец", казва проф. Хилард Каплан от университета в Ню Мексико, който изучава начина на живот на племето в продължение на 2 десетилетия. Ново изследване, публикувано през 2023 г. в списание Proceedings of the National Academy of Science, показало, че при възрастните цимане атрофията на мозъка е със 70% по-ниска, отколкото при хората на същата възраст в промишлено развитите страни като САЩ, Великобритания и Япония.
"Не открихме нито един случай на алцхаймер сред цялото възрастно население на племето, това е невероятно", обяснява боливийският лекар Даниел Ейд Родригес. Възрастта на тези хора обаче често не можа да се определи точно поради липса на документи и проблеми със сметките, тъй като те нямат никакво образование. Самите цимане обясняват, че рождените им дати се основават на записки, правени по различно време от християнските мисионери, които са ги посещавали, както и на това от колко дълго се познават едни други. Учените използвали възрастта на децата им, за да се ориентират.
Една от местните жени например се смятало, че е на 81 г., но тя разказала, че семейството скоро заклало прасе, за да отпразнува 100-годишнината . Друг мъж, твърдящ, че е на 78 г., отвел със себе си учените на лов. Очите му били живи, ръцете – силни, а на главата му нямало и един бял косъм. Той тичал неуморно и ловко преследвал малко диво прасе. Но признал, че възрастта си казва думата: "Тялото вече не ме слуша добре. Вече не мога да ходя на лов дълго – максимум два дни в седмицата".
Жените цимане обикновено са тези, които плетат покривите на колибите. Правят го от растение, което може да бъде открито дълбоко в джунглата. За да го открият, се налага да вървят поне по 3 часа в едната посока. На връщане носят на гърба си огромна връзка клони.
"Правя това по един-два пъти в месеца и чувствам, че вече ми се удава трудно", признава и 84-годишната Мартина. Според изследователите всички цимане някога са били заразени с паразити. Те установили у представителите на племето високо ниво на патогени и възпаления, което позволява да се допусне, че организмите на тези хора постоянно се борят с инфекции. В тази връзка учените си задават въпроса дали ранните инфекции може да са още един фактор, който влияе положително в по-късна възраст на здравето на племето освен храненето и физическите натоварвания.
В същото време животът на индианците непрестанно се променя. Те разказват, че не им се удавало да хващат големи животни в продължение на месеци заради горските пожари. През 2023 г. огънят е унищожил почти 2 млн. хектара от джунглата. "Пламъците прогонват животните", оплакват се местните. Те търсят изход в отглеждането на едър добитък. Започнали са да развъждат бикове и се надяват те да им осигурят необходимото месо за оцеляването.
Постепенно животът на племето също се модернизира. Цимане вече имат моторни лодки, които им осигуряват по-лесен достъп до околните градове и пазари и възможност да се снабдяват с продукти като брашно, захар и масло. Това означава, че те гребат по-малко от преди, а гребането е едно от основните им физически натоварвания.
Преди 20 г. цимане изобщо не са познавали диабета, а сега той започва да се появява, сред младите вече се забелязват и по-високи нива на холестерола, отбелязват изследователите. "Дори и малките промени в навиците им влияят върху маркерите на здравето им", посочва д-р Родригес.
Присъствието на изследователските екипи през последните 20 години също е повлияло на живота на племето. Учените им осигурили достъп до медицинска помощ, независимо дали става дума за операции за отстраняване на катаракта, лечение на счупвания, или на ухапвания от змии. Към старостта обаче цимане продължават да се отнасят с чувство за хумор. "Не се боим от смъртта. Близките ще ни погребат и ние ще си лежим там много кротко", казват те.
