На хазната ѝ трябват още 18 млрд. лв., но преди избори кой политик ще обяви, че сред решенията са вдигане на ДДС, нов дълг, намаляване на чиновниците, замразяване на заплатите и пенсиите или индексиране не с 10, а с 2%?
Приходите и разходите в държавната хазна се разминават със скорост от 18 милиарда лева за година. И всички мерки тази опасна дупка да бъде запълнена са изключително непопулярни за държава, която от доста време влиза в избори, за да излезе от тях, след което прави пак същото.
А политиците ѝ не желаят да поемат отговорност особено в месеца, в който обещават море от любов на все по-малкото си потенциални избиратели.
Партиите ни от две години са дезертирали от управлението на държавата и прехвърлят отговорности на поредното служебно правителство. То обаче нито има правомощия, нито гръб от неработещите парламенти за каквито и да е реформи, да не говорим за непопулярни решения.
Затова и логично миналия петък вицепремиерът и финансов министър Людмила Петкова обяви, че екипът ѝ е подготвил приходни и разходни мерки, които ще обсъди с партии, работодатели и синдикати, но категорично ще представи бюджет с 3% дефицит.
Дамата, оглавила най-тежкото министерство, със сигурност знае, че подобен дефицит е трудно достижим. Нейната предшественичка Росица Велкова, финансов министър пак в служебно правителство, директно призна преди време, че 3 % дефицит е невъзможен, и спомена 6%.
А един специално поръчан анализ предупреждава, че това 3-годишно свободно падане на държавата носи дори над 8% дефицит. Да, странно е във време, в което се обсъжда тригодишната прогноза и бюджетът за следващата година, тепърва да започват разговори с партии, работодатели и синдикати.
Но кой ли политик ще има смелостта днес, точно две седмици преди седмите извънредни и предсрочни избори, да обяви публично някоя от възможните мерки за намиране на тези 18 милиарда лева?
Министър Петкова замълча кои са мерките, които ще предложи за обсъждане на политиците. А те не са много и почти всички са непопулярни:
- Най-бързата мярка за запълване на липсващите 18 милиарда лева е увеличаване на ДДС.
- Връщане на някои намалени на 9% ставки за привилегировани браншове на нивата им като за всички останали.
- Нов дълг, който и без това заплашително расте. И лихвите по него също.
- Възможно е още да се наложи пенсии и заплати да влязат във фризера за година поне.
- Намаляване броя на чиновниците, които не е зле вече и сами да си плащат осигуровките вместо държавата.
- Ако не във фризера, то поне индексиране на доходите не с автоматичните вече 10%, а с 2%, колкото се очаква да бъде инфлацията.
- Облагане на компании, които показват свръхпечалби. А защо не и на банките, които поставят рекорд след рекорд по печалби вече трета година?
Политиците, тръгнали на лов за избиратели обаче, още не са сложили в календара си нейната покана за обсъждане на бюджета. И е вероятно да не я сложат, а ако все пак се съгласят за разговори, да не подкрепят нищо от гореизложеното.
Къде тогава е изходът?
Може да го търси, и да го намери, само редовен кабинет. Възможно най-скоро. Не след нови избори през април, за каквито се готвят повечето участници в този маратон. А сега, веднага, до Нова година. Дали ще бъде нова сглобка, коалиция, блок, съюз или каквото там се реши, няма значение. С първа точка в програмата – “дълготраен мир” между приходи и разходи и като резултат - балансиран бюджет. Не само за догодина, а и за идните години. Със смислен парламент, в който се решават наистина важни задачи. А не се играят среднощни скечове, които ни струват поне 3 милиарда евро.
Ако политиците не разчетат скритото послание на Петкова, а и на избирателите с глави, еврозоната ще продължи да се отдалечава с години. Шенген по суша също. Мечтаното ни членство в клуба на богатите ще си остане мечта точно преди последните решителни крачки. А цената ще платим всички ние.
