Най-многобройната група избиратели при гласуването за Европейски парламент през лятото е тази на... негласувалите. Въпреки, че според закона от 2016 г. всеки български гражданин е длъжен да гласува (но през 2017 г. Конституционният съд отмени санкциите срещу нарушителите) две трети, или 66%, са предпочели да правят нещо друго на 9 юни. И ново проучване Евробарометър показва кога и защо са решили да постъпят така.
То е проведено почти веднага след евроизборите и показва, че отказът от гласуване в тях е взет от 52% от пасивните избиратели седмици или месеци преди изборния ден. Иначе казано, за тях не са имали значение никаква предизборна кампания, списъци с кандидати, конкуренция между отделни партии и коалиции.,
Спрямо предходните евроизбори от 2019 г. този път отговорите на проучването лице в лице в България между 13 юни и 3 юли сред 1034 респонденти сочат 5 процентни пункта увеличение на тази група.
Допълнително всеки шести (17% или намаление с 4 пункта за пет години) е решил да не гласува "преди няколко дни или в деня на изборите".
Наближава една трета (30% или увеличение с 9 пункта спрямо 2019 г.) групата на казващите, че не са гласували, защото никога не го правят.
Изглежда логично след толкова необичайно много - и безрезултатни за стабилно управление - избори за български парламент, да се заключи, че данните от 2024 г. отразяват моментно състояние на дълбока криза на политическите партии и процеси.Това не е вярно.
С изключение на факта, че в Евробарометър почти се е удвоил - от 13% на 25% - делът на отговарящите, че мотивацията им да пренебрегнат вота е, че рядко или никога не гласуват.
С голяма преднина пред останалите групи 40% анкетираните са посочили като демотивираща причина "Липса на доверие в политиката, неудовлетвореност от политиката като цяло". При възможност те да посочат няколко отговора, увеличението на тази група спрямо 2019 г. е 2 процентни пункта.
Следва "Липса на интерес към политиката като такава" (21% и също +2 п.п. за 5 години), като тук интересът рязко намалява още при възрастовата група 25-39 години (на 42% от 26% при най-младите 15-24-годишни) и остава непокътната на това равнище и при българите над 55 години.
"Гласуването няма никакви последици / гласуването не променя нищо" е отговор, избран от 30%. Също толкова са го посочили през 2019 г.
По 12% са събрали отговорите "Липса на интерес към европейските теми/въпроси" и "Липса на истинско удовлетворение от Европейския парламент като институция".
Преглед на отговорите на въпросите защо са гласували или не са гласували българските избиратели показва, че за значителна част от тях предизборните кампании нямат значение, пише Дневник.
С 26% трети по честота на посочване от гласувалите като отговор за мотивацията си да го направят е "За да подкрепя политическата партия, кандидата, който чувствате близък". По-често е посочван отговорът "Защото това е мой дълг", а най-често - "Винаги гласувам".
Същото се вижда от отговора на въпроса "Кога решихте да гласувате за политическата партия или кандидат, за които гласувахте на последните европейски избори?". В България "Винаги съм гласували така" е поставен на първо място с общо 58%. Втори - с 24%, е "Реших го преди няколко месеца", като тук увеличението спрямо 2019 г. е с 5 процентни пункта.
Такава е нагласата в почти всички демографски групи с изключение на най-младите - българите на 24 години. Над тази възраст повече от половината гласували казват, че винаги са гласували за определена партия. При българите над 55 години тази група достига две трети или 67%.
Същата е логиката при отговора на въпроса кога са решили да не гласуват. При най-младите на "Реших преди няколко месеца" са се спрели 13%. Веднага след това над прага от 25 години този отговор посочват между 33 и 40%.
За участието в евроизборите е нямало особено значение социално-професионалната категория на гласоподавателите. С изключение на учещите, безработните и надомните работници всички останали - от управителите на фирми до пенсионери между 60% и 65%% не са гласували.
Отношението към Европейския съюз има значение, но и то не е мотивирало особено силно за гласуване.
Не са участвали в евроизборите 50% от смятащите, че ЕС има положителен имидж, 51% от смятащите, че членството в съюза е важно за България и 54% от удовлетворените от демокрацията в Европейския съюз. При недоволните групата на негласувалите е между 75% и 82%.
