България ще се присъедини към еврозоната скоро, заяви в интервю за "Събота 150" Роберт Холцман, управител на Австрийската национална банка, в седмицата, когато Виена отново попари надеждите на страната ни за скорошно присъединяване към Шенген по суша. Холцман посети България в навечерието на заседанието по паричната политика на Европейската централна банка и предпочете да запази мълчание за следващата стъпка в лихвената политика. Акцентите от разговора си с австрийския банкер №1 обобщи Марта Младенова:
"Тихата" седмица преди октомврийското заседание на управителния съвет на Европейската централна банка всъщност е изпълнена с прогнози в очакване на новото решение за лихвената политика в еврозоната. Залозите са за ново понижение с 25 базисни пункта през октомври и още едно - през декември.
"Ще трябва да ви разочаровам. Намираме се в "тихия" период, така че не ми е позволено да правя каквито и да било коментари по този въпрос. Но това, което мога да кажа, е, че разискванията са винаги в много колегиална атмосфера. Слагаме плюсовете и минусите на масата и вземаме решението. Не бих си позволил дори и намек за това какво ще стане следващата седмица или през декември.
Еврозоната, както и други икономики, са все още в процес на понижаване на инфлацията. Имахме висока инфлация и все още не сме достигнали целевото равнище. Затова трябва да продължим с досегашната парична политика, но в малко по-спокоен темп. Икономическата ситуация не е брилянтна, но не е и катастрофална. Ценовата стабилност е главен приоритет при вземането на решенията за паричната ни политика".
А тя е основана на данните, подчертава Роберт Холцман след молбата ми да подскаже отговора между редовете. Като гуверньор на централната банка на Австрия, Холцман участва в Управителния съвет на Европейската централна банка. Следващото му заседание е насрочено за 17 октомври, на което ще бъдат анализирани и икономическите тенденции и рискове. Един от тях е повече от очевиден - иде зимата, а цените на енергията могат да се увеличат заради редица геополитически обстоятелства.
"Към момента геополитиката не е обвързващ фактор за политиката на Европейската централна банка. Това, разбира се, може да се промени във всеки един момент. Ако промяната се състои в шок в предлагането например, трябва да преценим дали това ще е за по-кратък период, отколкото ни казват концепциите за паричната политика, и дали можем да го пренебрегнем. Ако има структурен проблем, който съществува в по-дългосрочен план или изисква други промени в политиката, тогава бих казал, че може да сме принудени да бъдем по-рестриктивни, отколкото ни се иска. Засега не виждаме подобни обстоятелства, но не изключваме евентуална тяхна поява".
Тази година бяха публикувани три доклада за икономическите предизвикателства не само в еврозоната, но и в цяла Европа - на бившия италиански премиер Енрико Лета, на бившия френски гуверньор Кристиан Ноайе и на бившия управител на ЕЦБ Марио Драги. Според Холцман и в трите се правят много важни изводи. Докладът на Драги, който беше представен последен, стъпва на първите два анализа, но обобщава много повече данни и предлага решения, които според Холцман трябва да бъдат взети под внимание от новия състав на Европейската комисия.
"В Европейската централна банка решихме, че тези доклади ни предлагат много богат набор от предложения, които можем да обсъдим в различни аспекти. Анализираме задълбочено и трите доклада, особено този на Драги. Ще имаме даже допълнителни неформални срещи. И тогава ще си дадем сметка какво в тях е приложимо и какво няма да проработи. Докладът "Драги" е ценен за нас, но все пак не е Библията".
Множество държави в еврозоната, включително и самата Австрия, изпитват сериозни икономически трудности, затова питам Роберт Холцман как оценява собствената си държава. След уточнението, че алпийската република все още е една от най-богатите еврочленки, гуверньорът признава, че има много предизвикателства. Номер едно от тях са енергийните цени.
"Енергийните суровини, дори след спада напоследък, продължават да са около 2-3 пъти по-скъпи, отколкото през 2019 година. Освен това настъпи промяна в условията на търговия, така че връзката между вносните и износните цени сама по себе си намалява националния доход.
На второ място идва въпросът дали в период на високи енергийни цени не се сблъскваме със структурен проблем. Имаме ли все още правилния подход за справяне в бъдеще? Имаме много, много успешни средни по мащаб предприятия, включително световни лидери в областта си. Но имаме и доста предприятия, които са от традиционните индустрии, и много от тях са тясно свързани с германската автомобилна индустрия".
…която страда и заради високите цени на енергията, и заради промените в пазара, свързани с електромобилите и конкуренцията на китайските производители. Освен това - младите хора все по-малко купуват класически автомобили, и търсят по-екологични решения, което за Холцман е похвално. От икономическа гледна точка обаче това е сериозна структурна промяна. Друга такава е изкуственият интелект. И още един ключов аспект:
"Всички ние, имам предвид и вас, които живеем в тази част на света, сме много близо до две арени на войни. Виена е на приблизително еднакво разстояние от Лвов и от Швейцария. А със самолет до Тел Авив са по-малко от три часа. Тази географска близост означава, че всичко случващо се в тези две войни се отразява и на нас. Имам предвид и миграционния натиск".
Несигурността сред обществото не доведе до очаквания бум в потреблението, посочва Холцман, според когото не е правилно схващането, че Виена не помага достатъчно на Киев - уточнение, което правя с въпроса, след като Лвов е едва ли не по-близо от Швейцария, защо някои австрийски партии настояват за неутралитет по отношение на руската война срещу Украйна. И така - имам време само за още един въпрос и логично, той е свързан с присъединяването на България към еврозоната.
"Много се надяваме България да влезе възможно най-скоро в еврозоната. Съвсем малко не ви достигна, за да спазите критерия за ценовата стабилност. Надяваме се, че цялата необходима подготовка на централната банка и на търговските банки вече е направена и съвсем скоро ще влезе в употреба.
Сигурен съм, че това е възможност за България, защото така тя ще има своето място в Управителния съвет на Европейската централна банка. Познавам управителя на БНБ Димитър Радев от десетилетия, още от времето, когато работех в Световната банка. Ще бъде чудесно той да е част от управителния съвет на ЕЦБ. Така че да се надяваме, че тенденцията на намаляване на инфлацията ще се запази. Няма да посочвам дата, но се надявам, че скоро България ще бъде част от еврозоната".
