„Очертава се 7-партиен парламент, като има вероятност и 8-ма партия да прескочи прага. ГЕРБ-СДС увеличават подкрепата си, следват ги ПП-ДБ, после „Възраждане“, двете фракции на ДПС и накрая БСП и ИТН.“
Това показват данните от изследване на „Алфа Рисърч“, реализирано със собствени средства на агенцията в периода 20-23 октомври 2024 г. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.
„Леката мобилизация при ГЕРБ-СДС се дължи на това, че дадоха заявката, че ще направят всичко възможно да има правителство. Но е крехка мотивацията и партийните централи трябва да са наясно, има значителна преднина ГЕРБ пред останалите сили. Вотът от чужбина пък ще се разпредели между двете фракции на ДПС, но понеже не го изследваме това, ще се види как в изборния ден“, каза пред bTV социологът Боряна Димитрова.
Тя обясни, че партии като Морал, единство, чест - МЕЧ, „Величие“ и други имат вероятност да прескочат прага заради емоционалния протестен вот.
„56% смятат, че по нищо не личи, че идват избори. А всеки 4 казва, че има усещане за напрежение и конфликти. 17% обясняват, че идват политици и провеждат спокойна кампания. А кампанията по места се с разпределя между апатията и известно напрежение. Близо 70% регистрират, че не желаят да се включат в тези избори“, каза Димитрова.
Тя обясни, че около 2 милиона ще се включат в изборите.
„Това не изключва и вариант да бъде още малко по-ниска избирателната активност. Дори да има известна мобилизация, тя по-скоро ще е вълничка, не вълна на участие в изборите. Когато имаме ниска избирателна активност и се превърне от спорадичен в системен, това вече влече след себе си много сериозни изводи и за политиците, и за състоянието на демокрацията в България. Включително и за възможностите са търсене на изход от кризата. Когато участват много хора, когато има натиск да се решава политическата криза, в която сме вече толкова години по един начин се усещат партиите“, коментира социологът.
Димитрова добави, че мотивация да се участва в изборния процес е перспективата да се състави правителство. Демотивация пък се получава заради купения вот.
„Един вит хората си казват ‚нали вече е решено, защо да ходя да гласува“. „Гласувайте, защото тогава тежестта на този вот намалява. В последните дни ще е показателно с какво препятствия ще трябва да се справят партиите. Виждаме вече и тяхното подреждане като праг при тази избирателна активност, която прогнозираме от малко на 2 милиона в следващия парламент може да се влиза и с под 100 000 гласа“, каза тя.
Димитрова обясни, че ако излязат да гласуват 2 милиона ясна ние бихме имаме един рекордно нисък праг за прескачане.
„Това пък създава една доста фрагментирана картина на парламента. Ако са нужни под 100 000, тежестта на купения естествено, че ще е решаваща. Една четвърт от необходимите гласове, за да се влезе в парламента ще са нужни. Опасното на този феномен е, когато от спорадичен се превръща в система. Нещо като алкохолизма“, каза социологът от „Алфа Рисърч“.
Това показват данните от изследване на „Алфа Рисърч“, реализирано със собствени средства на агенцията в периода 20-23 октомври 2024 г. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.
