В неделя - 27 октомври - ще преминем към зимното часово време.
Точно в 4:00 часа сутринта ще върнем часовниците с един час назад и ще се върнем към астрономическото време. Това означава, че денонощието ни ще е с един час по-дълго и ще спим с един час повече.
Наричаме го още зимно часово време, като то е изпробвано за първи път в Германия през Първата световна война. Втората държава, която усвоява смяната на часовото време, е Великобритания, последвана от останалите европейски страни.
В България лятното и зимното часово време са въведени на 1 април 1979 г.
Целта на изобретението, предложено за първи път от Бенджамин Франклин, е да се пести светлина през зимата и да се удължат светлите часове през лятото. В наши дни обаче икономическите аргументи в полза на смяната все повече "издишат".
Държавите членки на Европейския съюз, включително България, със сигурност ще сменят часовото време и през 2025 г.
Причината е, че дискусиите около отпадането на смяната на часовото време бяха замразени заради пандемията от коронавирус. Те тепърва ще бъдат подновени в Европейската комисия.
На теория различните държави имат правото да възприемат различен подход, но целта на Брюксел е в рамките на ЕС все пак да преобладава компромис.
Как смяната на времето се отразява на организма ни и как да се наспиваме пълноценно?
„Лятното часово време е доказано, че влияе по-зле на организма – повишава сърдечно-съдовите инциденти. Има наблюдения, че инфарктите и инсултите са по-чести непосредствено след смяната на времето лятото“, обясни пред bTV Петър Чипев, специалист по медицина на съня.
„Зимната смяна е по-благоприятна за хората, макар че по-тъмните часове след обяд благоприятстват за тревожност и депресия“, допълни той.
Как смяната на времето влияе върху съня?
„Най-изявеният ефект е през първите дни. След това адаптацията става бързо. Здравите хора, които спят добре, няма да я усетят. Но първите дни при хора с хронични заболявания, с безсъние това е осезаема промяна – особено лятото“, поясни Петър Чипев.
„Променя се най-вече концентрацията на мелатонина. Тоест ние трябва да се будим в часове, в които има различна концентрация, което променя отделянето на хормоните на стреса, кортизона, щитовидните хормони. Растежният хормон се регулира по време на съня, инсулинът също“, обясни още специалистът.
Той посъветва хората да се стремят към режим, тъй като повечето хора не спят достатъчно и е хубаво да има регулярност.
Хубаво е събота и неделя да компенсираме, доколкото можем, и да спим повече.
