С благословията на негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, започна изграждането на православен храм в подножието на крепост Цепина. Начинанието е прието и подкрепено и от местната власт.
С почит към местното население и за прослава на християнската вяра да се обединим около идеята за построяване на православен храм в подножието на една от най-древните крепости в Западните Родопи - Цепина. Място видно и духовно! Избрано неслучайно, а с Божията промисъл и надежда да бъде сила и упование на всеки, който се докосне до него.
Идеята за построяването на православен Храм „Св. Йоан Рилски“ в подножието на крепостта Цепина е на Инициативен комитет от родолюбиви българи, свързани житейски и емоционално с този край, и със съдействието на църковното настоятелство на църквата „Св. пророк Илия“ с. Дорково, с председател Георги Марков.
Параклисът ще се издига в местността Калето, в землището на с. Дорково, община Ракитово, област Пазарджик, в подножието на крепостта Цепина. Храмът ще е с площ 30 м² и прилежаща камбанария, в близост до хижа с музей на крепостта Цепина.
При желание да се включите в дарителската кампания, може да го направите тук.
Цепина - хилядолетен духовен център
В североизточния край на Чепинско корито. на висок 136 м. и трудно достъпен връх. се намира укреплението Целина. Най-ранната история на това забележително възвишение, наречено по-късно Цепина. започва от края на V хил. пр. Хр. В най-ранния си период, на най-високата част на върха е изградено светилище от открит тип от местното тракийско племе Беси. Преди повече от 7000 г. на върха има естествени скални образувания. които местните жреци ползват за олтари. извършват своите ритуали. отправят молитви към Бога. Местното население продължава да ползва светилището и когато тези земи са включени в състава на Римската империя.
През IV век, при римския император Константин Велики (З12-337), Християнската религия става официална за цялата империя. През 325 г. императора свиква Вселенски събор в Никея, където се утвърждава доктрината за светата Троица. Към онзи момент едва десет процента от населението в Империята са християни.
В Родопите християнството се налага много бавно. заради недоверието на местното население към непознатото им религиозно учение. Изминават стотина години, сменя се едно цяло поколение. Според археологическите проучвания едва в края на V началото на VI век. на мястото на старото тракийско светилище е построена трикорабна базилика от раннохристиянски тип. Тази базилика е разрушена най-вероятно по време на „варварските“ нашествия на Балканите (края на VI в.- първата четвърт на VII век).
Северозападните Родопи влизат в пределите на българската държава. когато започва нейното разширение на юг от Хемус през IX-X в. Според археологическите данни върху останките от старата базилика в този период е изграден нов храм. По план е еднокорабна едноабсидна църква с притвор. При строежа й се преизползва основата на абсидата на ранно християнската базилика. Намерените фрагменти от стъкла и стенописи свидетелстват за богатата й украса. Фрагменти от битова керамика (обр.1), характерни за периода IX-XI в. дават основание на археолозите да определят съществуването на този храм в периода на Първото българско царство.
Ранносредновековната църква вероятно престава да функционира с установяване на византийската власт след 1018 г. Свидетелство е разкритият значителен по размер некропол, датиран от XI-XII век. Гробове са открити от археолозите върху разрушените зидове на църквата. в наоса — върху тухления под и под него.
През втората половина на XII в. при управлението на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180) на връх Цепина, върху развалините на ранно средновековната църква и некропол, е построена жилищно - отбранителна кула (донжон). В последствие около кулата е построен крепостен зид. В ядрото на силно укрепената цитадела освен кулага е построено и второ самостоятелно жилище, собственост на вероятен военен прониар от западен произход на служба във Византийската империя. В края на XII в. се строи външната крепостна стена на Цепина. а цитаделата остава нейно ядро.
През XIII-XIV век на югоизточния склон на връх Цепина са построени нови две църкви. Според проучвателите, преди построяването на църквата с условен №1, на това място първоначално е изградена по-стара средновековна постройка с неизяснено предназначение. Сградата е разделена на три помещения. Отвътре помещенията са били измазани с бяла варова замазка, а пода покрит с правоъгълни керамични плочи. Между две от вътрешните отделения са открити следи от отоплително съоръжение, което означава че постройката е жилищна, а не култова и вероятно е ползвана целогодишно. Предвид размерите, начина на градеж, наподобяващ този на ранносредновековната църква на връх Цепина. може да се допусне, че възможните ползватели са свещенослужители - монаси. Археолозите не дават датировка на сградата, но можем да допуснем. че тя е свързана с църквата на връх Цепина от Х в. и е от същия строителен период.
През 1870 година от печат излиза книгата на Стефан Захариев (1810-1871), описваща Татар-Пазарджишката кааза. В книгата си Захариев описва и Чепинско корито, разположено в северните склонове на Северозападни Родопи. В тази част от описанието е цитиран каменен надпис с кратко описание на мястото, където е намерен. Конкретния текст от книгата на автора е следния: „…Над Цепина на около час и четвърт към северозапад има пространна крепост развалена, която помаците наричат Кешишлеме [наименованието идва] от катугерите, конто са живели в черквата на тая крепост.
https://hram-tsepina.bg/bg
