Празникът Хелоуин се отбелязва всяка година на 31 октомври - в навечерието на католическия Ден на Вси светии на 1 ноември.
Първоначално той е бил разпространен в англоезичните страни, но впоследствие става популярен в голяма част от Европа, в това число и България, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и някои азиатски държави.
Честването на Хелоуин води началото си от традициите на древните келти в Шотландия и Ирландия. Келтските племена разделяли годината на две части - тъмна и светла. Преди началото на тъмния период от годината, в последния октомврийски ден, бил отбелязван езическият празник на реколтата Сауин. Смятало се, че през този граничен период между лятото и зимата се отваря врата към отвъдния свят и че сред хората могат да плъзнат духове. За да се защитят от нечисти сили, келтите обличали животински кожи, палели огньове и извършвали жертвоприношения.
Сауин бил отбелязван и след разпространението на християнството на Британските острови през 2-4 век. За да намали влиянието на езическия празник, Католическата църква започнала от 8-ми век да отбелязва Деня на Вси светии - 1 ноември. Въз основа на тези два празника се оформили традициите, свързани с Хелоуин, който включва келтски обичаи и католически обреди.
Главният атрибут на празника е фенер от тиква, в чиято вътрешност е поставена свещ. Той символизира края на прибирането на реколтата и освен това помага да бъдат прогонени злите духове. Първоначално за създаването му в Шотландия и Ирландия била използвана ряпа. След като емигранти от Англия пренесли традициите на Хелоуин в Северна Америка, вместо на ряпа, започнало използването на по-достъпната в Новия свят тиква.
Черният и оранжевият цвят традиционно се свързват с Хелоуин. Оранжевото символизира сила и издръжливост, а заедно с кафявото и златното - прибиране на реколтата и есента. Черното обикновено е символ на смъртта и мрака и служи за напомняне, че навремето Хелоуин е бил фестивал, маркиращ границите между живота и неговия край.
