Въпреки твърденията на трима министри, че до края на 2025 или през 2026 г. ще започне изграждането на АМ „Черно море“, това няма как да се случи, пише Еко Новини.
Административните и екологични процедури са толкова тежки, че в България е невъзможно нова магистрала да бъде изградена за по-малко от 10 години.
Повече от 7 години Министерството на околната среда и водите не е одобрило нито едно трасе, по което да преминава АМ „Черно море“. През 2022 г. МОСВ отхвърли всички седем предложения на Агенция „Пътна инфраструктура“ за идеен проект на магистралата. Причината е, че трасето минава през зони от Натура 2000 и една защитена територия.
Друг сериозен проблем е, че все още няма изготвено задание за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимост със зоните от Натура 2000. Това задание, което не е ясно кога ще бъде готово, може да бъде обжалвано на две инстанции, като процесът отнема минимум една година.
Следващата стъпка е обявяване на конкурс за изпълнител на ОВОС и ОС, който също е обжалваем на две съдебни инстанции. Процесът би отнел поне 1 година, а вероятно и повече.
Следва изработването на самата ОВОС, което отнема минимум година, за да обхване всички годишни сезони. Накрая, когато ОВОС е завършена, еколозите почти сигурно ще я обжалват пред Върховния административен съд на две инстанции – така, както блокираха завършването на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле почти 20 години.
Промените в Закона за защитените територии върнаха двуинстанционното обжалване на ОВОС и екологичните оценки. Така този процес ще продължи поне 2 години, а това означава, че най-рано през 2030 г. може да започне изготвянето на техническия проект. Същинското строителство на АМ „Черно море“ може да започне едва през 2031 г. и така магистрала между Варна и Бургас може да стане реалност след 10–11 години.
На 22 март 2022 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ изпраща уведомление до Министерството на околната среда и водите съгласно Наредбата за извършване на ОВОС. Тогава министерството е ръководено от „зелените“ Борислав Сандов и Тома Белев като министър и зам.-министър. АПИ предлага седем варианта на трасето, наречени зелен, червен, син, оранжев, розов, светлосин и лилав, всеки от които има различно трасе.
Всички предложени варианти са отхвърлени от ръководството на МОСВ, тъй като трасетата преминават през зони от Натура 2000 и защитени територии, където строителството е забранено.
Зоните от Натура в България вече обхващат над 35% от територията на страната, което прави невъзможно магистрала с дължина 114 км да не премине през местообитание на някой животински вид, гнездо на птици или гора.
Екологичните догми за Натура са митове и заблуди – нито в нашето законодателство, нито в европейските директиви има толкова строги ограничения. Проблемът е в тежките и бавни административни процедури, които обвиват екологичното законодателство.
Няма голям инфраструктурен проект в България, който да не е забавен заради бюрократични изисквания – от магистрали до енергийни проекти като 7-ми реактор на АЕЦ „Козлодуй“ и ПАВЕЦ „Чаира“. Основният проблем е злоупотребата на зелените неправителствени организации с правото им да обжалват обекти от национално значение само срещу съдебна такса от 10 лв.
Колкото и да се опитват министрите на регионалното развитие – Виолета Коритарова, на туризма – Евтим Милошев и на околната среда – Петър Димитров, да ускорят сроковете за строителството на АМ „Черно море“, докато Народното събрание законодателно не облекчи административните и екологични процедури за одобрение на пътната инфраструктура, това няма как да се случи. В обозримо бъдеще няма да има и завършени докрай магистрали.
Другата изключително важна мярка е, че ако по най-бързия начин не отпадне, наложеното от зелените неправителствени организации двуинстанционно съдебно обжалване на ОВОС на обектите от национално значение, както и на тези от енергетиката и сигурността, всички проекти ще останат в сферата на обещанията и илюзиите.
