След победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ европейците трябва да се подготвят за промяна в трансатлантическите отношения и да проучат възможностите за Стария континент. Анализ по темата направиха ръководителите на национални офиси на Европейския съвет за външни отношения (ECFR).
Марк Леонард, директор на ECFR и ръководител на офиса в Лондон: Докато Европа се събужда след резултатите от изборите в САЩ, е важно да се избегнат два големи капана - паниката и отричането. От една страна, опасността е, че държавите, които са най-загрижени за своята сигурност, ще се паникьосат и ще се втурнат към Вашингтон, за да се опитат да сключат специални двустранни споразумения. Другата опасност е да не приемем Тръмп сериозно и да не се подготвим за един нов свят. Жизненоважно е европейците да запазят спокойствие и да използват следващите няколко седмици, за да постигнат съгласие по общите си интереси в областта на сигурността, Украйна и търговията и да измислят как да ги защитават - със САЩ, когато можем, и сами, ако трябва. Ключът ще бъде да се предпазим от икономически натиск или натиск върху сигурността чрез общо мислене и действия. Европа трябва да се научи да се защитава с по-малко помощ от Америка.
Селия Белин, ръководител на офиса в Париж: Преизбирането на Тръмп ще има исторически последици в политически и геополитически план. САЩ, ръководени от Тръмп, ще поставят безпрецедентни предизвикателства пред Европа по широк кръг глобални въпроси - Украйна, НАТО, Китай, световната търговия и климата. Украйна ще бъде първото изпитание за трансатлантическите отношения, тъй като Тръмп обеща на своите избиратели да сложи край на войната в Украйна за 24 часа. Европейците ще трябва да вземат решения дали да участват в преговорите и какъв е приемливият резултат. Тъй като избраният за вицепрезидент Джей Ди Ванс лансира идеите за неутралитет на Украйна и признаване на териториалните придобивки на Русия, трябва да очакваме дълбоки разногласия сред европейците. Външната политика на Тръмп е инстинктивна и може да бъде непостоянна. Европейските лидери трябва да изградят координирано послание, което да представят на Вашингтон. ЕС трябва да изготви стратегия за взаимодействие със САЩ, която да издържи на изпитанието на времето и на президентските промени, която да защитава и насърчава европейските интереси.
Марта Прохвич Язовска, заместник-ръководител на офиса във Варшава: Трите най-важни теми във външнополитическата програма на Тръмп за нашата страна са Украйна, НАТО и американските войски в Полша. Ако предизборната реторика на Тръмп се превърне в негова политика и той се опита да сложи край на войната в Украйна, последиците за Полша са екзистенциални. Споразумение за прекратяване на огъня без реални гаранции за сигурността на Киев ще доведе до ново руско нападение срещу Украйна. Съществува и голям страх от отслабване на НАТО. Един-единствен пост на президента Тръмп в социалните мрежи е в състояние да отслаби член 5 и да окуражи Русия.Агресивната страна има апетит да си върне териториите, които е загубила след разпадането на Съветския съюз. Изборът на Тръмп оказва влияние и върху вътрешната политика на Полша. Нашето правителство ще балансира връзките между САЩ и Европа. В отношенията със САЩ то ще представи всички факти, които са в съответствие с очакванията на Тръмп за Европа.
Яна Пулиерин, ръководител на офиса в Берлин: На Берлин ще му е трудно. За пореден път, както и през 2016 г., става дума за германски канцлер, който е в особено близки отношения с демократичния предшественик на Тръмп. Байдън беше най-важният международен партньор на Шолц. От времето на Джордж У. Буш насам отношенията на Германия с републиканските президенти са хладни, докато тези с администрациите на демократите - топли. В кръговете на Тръмп Германия се възприема като богат натрапник, който трябва да плати за войната на Русия срещу Украйна, за да се освободят ресурси на САЩ за други нужди. По отношение на търговията Германия се разглежда като ограбваща САЩ - търговският дефицит с Германия е третият по големина за САЩ. В стремежа на Америка да ограничи икономическата мощ на Китай, Берлин се разглежда като твърде икономически зависим от Пекин, а по отношение на социалната политика и тази в областта на климата - твърде буден. Най-голямото безпокойство в Берлин е, че Тръмп ще сключи сделка в Украйна през главите на европейците и в ущърб на Европа. Бъдещето на НАТО и американските гаранции за сигурност за Европа са също голям повод за безпокойство.
Мария Симеонова, ръководител на офиса в София: Най-голямата заплаха за политическото развитие в България след изборите в САЩ е потенциалното засилване на екстремизма чрез прокремълски политически проекти, насърчени от победата на Доналд Тръмп. Те симпатизират не само на Тръмп, но и на европейски лидери като Виктор Орбан, които се застъпват за националистически програми и призовават за незабавен мир в Украйна, независимо от цената. Приоритетите на САЩ в България са насочени главно към ограничаване на руското влияние и справяне с политическата корупция по високите етажи на властта. Всяко отклонение от тях от страна на новата администрация има потенциала да повлияе негативно на прореформаторския дневен ред в България, който разчита на САЩ в рамките на евроатлантическата общност за борба с енергийните и икономическите зависимости, подхранвани допълнително чрез прокремълски информационни кампании. България може да послужи като пример за проучване на това как по-малките държави членки на ЕС могат да активизират стратегическото мислене на ЕС в геополитически контекст, в който САЩ ще имат по-слабо присъствие, особено в по-широкия черноморски регион, който е силно изложен на рискове за сигурността.
Хосе Игнасио Торебланка, ръководител на офиса в Мадрид: За Испания, която е силно проевропейска страна, изборът на Тръмп е много лоша новина. Опасенията ни са, че ЕС ще се разцепи, и затова ще се опитаме да насърчим единството в Съюза в отговор на икономическите предизвикателства и тези пред сигурността, поставени от Тръмп, особено когато става въпрос за търговските отношения и санкциите. Прогресивното правителство на Испания, ръководено от Педро Санчес, се притеснява, че преизбирането на Тръмп ще окуражи крайната десница в Европа, но и в Испания. Не по-малко внимание ще бъде обърнато и на въздействието му върху Латинска Америка. Във външнополитически план Испания не изразходва достатъчно средства за отбрана (бюджетът ѝ за отбрана е под 1% от БВП), така че страната ще бъде изправена пред натиск да харчи повече и да купува американско оръжие. Испания ще бъде поставена под въпрос и политиката си в Близкия изток, тъй като от 7 октомври насам тя често влиза в сблъсъци с Израел и насърчава признаването на държавността на Палестина.
Артуро Варвели, ръководител на офиса в Рим: Нашият премиер Джорджа Мелони е в неудобна позиция между две много различни тенденции. От една страна е агресивната протръмп позиция на вицепремиера Матео Салвини, а от друга - състрадателната умереност и европеизъм на италианския външен министър Антонио Таяни. Визията на Мелони за Италия като мост между ЕС и САЩ в момента е донякъде нереалистична. Ако тя успее да установи привилегировани отношения с Тръмп, вероятно ще използва това по-скоро в полза на Италия, отколкото на Европа като цяло. Това може да включва преговори за изключване на Италия от митата в сектора на селскостопанските храни - ключова област в отношенията между Италия и САЩ. Президентството на Тръмп би могло да доведе до разделение в италианското правителство, което заема различни позиции чрез фигури като Таяни и Салвини, както и за електората, който в голяма степен не подкрепяше Тръмп.
