И.ф. главният прокурор Борислав Сарафове поискал от Върховния касационен съд (ВКС) да възобнови делото за престъпление по служба срещу районния прокурор Константин Сулев, съобщава правният сайт "Лекс".
Той беше подсъдим за длъжностно престъпление, за това, че на 30 май 2023 г. привлякъл като обвиняем Петьо Петров-Еврото за принуда, без да има достатъчно доказателства, както и че е постановил да бъде задържан за 72 часа, като целта му била да причини вреда на Петров. Освен това Сулев беше обвинен и за това, че на следващия ден неоснователно разпоредил принудително довеждане и последвало обвинение за близкия до Петров – Кристиян Христов, като целта му в случая била да набави облага на бившия главен прокурор Иван Гешев.
Миналата година Христов беше арестуван преди да даде пресконференция, на която обещаваше да направи разкрития за отношенията си с Петьо Петров и бившата му съпруга Любена Павлова. Признанието му дойде след разказ на Павлова, че Петров е писал заплашителното писмо до Иван Гешев. Христов на свой ред заяви, че е работил няколко години за Павлова и Петров и бил принуждаван да прави „какви ли не неща, които не са морално ОК, не са законни и т.н". Прокуратурата твърдеше пред съда, че целта на Сулев била Христов да бъде задържан, за да не разкаже пред медиите това, което знае за Гешев.
Според прокуратурата Сулев е образувал делото срещу Петров след посещение на бившия районен прокурор на София Невена Зартова в кабинета на Гешев, докато той все още беше главен прокурор. След това тя се самосезирала по публикация в медия, в която имало снимка пред ресторант „Осемте джуджета" на Петров с и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов. Установено било още, че делото не е трябвало въобще да бъде наблюдавано от СРП, а от градската прокуратура заради твърдения за замесени магистрати. Освен това разследването било водено целенасочено в определена посока, свързана със събиране на данни за магистрати, като по него били давани и устни разпореждания, за да се дискредитират определени лица от съдебната система.
В резултат на това срещу Зартова беше образувано дисциплинарно производство, а Константин Сулев беше обвинен в извършването на длъжностно престъпление.
Делото срещу прокурора беше внесено в Софийския градски съд (СГС) през март тази година, а месец по-късно съдия Аделина Иванова го прекрати, като посочи, че описаните в обвинителния акт деяния изобщо не са престъпления. Според съда Сулев е действал като орган на власт, а не като длъжностно лице и затова не може да е субект на престъплението по чл.282 от НК. Съдия Иванова беше пояснила, че само в конкретния случай прокурорът няма как да е субект на длъжностното престъпление по чл. 282, а не изобщо. Тя даде и пример с хипотетичен случай на прокурор, на когото е възложено да участва в комисия по възлагане на малка обществена поръчка и той наруши Закона за обществени поръчки или специалната Наредба за възлагане на малки обществени поръчки и например изнесе информация за офертите на участниците с цел да им набави облага.
„При тази ситуация прокурорът би бил длъжностно лице и би бил субект на престъпление по чл.282 НК, тъй като тук и в изпълнение на задълженията си на член на съответната Комисия той не осъществява властнически функции и поради това, не действа като орган на власт, а като длъжностно лице", посочи СГС.
„В случая в обвинителния акт са описани само и единствено факти за осъществени от подсъдимия правомощия на прокурор в рамките на висящо наказателно производство по конкретна преписка, които действия не са престъпни и тук се изхожда от легалната дефиниция за престъпление по чл.9 ал.1 НК, изискваща реализираното деяние да е обявено от закона за наказуемо – НК в материалната норма на чл.282 визира инкриминираните деяния по неизпълнение и нарушаване на служебни задължения за наказуеми само в хипотезата на извършването им от длъжностно лице, а не и от орган на власт", написа в заключение съдия Иванова, а определението ѝ след това беше потвърдено и от Софийския апелативен съд.
