Фирмата за бързи кредити "Сити Кеш" на хазартните босове Мартин Велев и Даниел Лечев - син и брат на бившия министър на спорта Весела Лечева, е облепила с листовки вратата на дома на своя клиентка от кв. "Дружба" в София в опит да я подкани да върне бързия си кредит. Това сигнализира читател, който се оплака от методите за психологически натиск, упражнявани от някои фирми за бързи заеми спрямо длъжниците, вместо да събират парите си през съдебните процедури, както е по закон.
"Жената, която е самотна майка, е спряла да плаща кредита си, защото не е съгласна с определената сума за връщане и допуска, че в договора ѝ може да има неравноправни клаузи", твърди нейна близка, подала сигнала до Mediapool. Тя е виждала многократно група мъже да идват и да звънят на вратата на жената по всяко време на денонощието, за да я подканват да си върне просрочения заем от "Сити Кеш". Най-голямото притеснение на подателката на сигнала е, че мъжете могат да предизвикат уплах и тревожност у малолетното дете на самотната майка.
В крайна сметка случаят е разрешен след сигнал до адвокати и активисти, защитаващи правата на потребителите. Изпратени са хора, които са изчистили вратата на жената от лепенките, става ясно още от сигнала до Mediapool. Той е подаден с надеждата подобни практики да не се повтарят в бъдеще.
Фирмата "Сити Кеш" е една от около 120 компании за бързи пари у нас по данни на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според Търговския регистър действителните собственици на "Сити Кеш" са Мартин Велев и Даниел Лечев - син и брат на бившия министър на спорта Весела Лечева, както и техният съдружник Веселин Чолаков. Велев и Лечев са известни и с това, че през "Ем Ви Еф Холдинг" са действителни собственици на хазартната компания "Сезам Онлайн". Холдингът се занимава не само с хазарт, но също със строителство на жилища в България и Словения, хотелиерство, както и с предоставяне на небанкови потребителски кредити в Румъния, Северна Македония и Испания, пише в годишния доклад за дейността на "Ем Ви Еф Холдинг" за 2022 г.
"Ще бъде извършена проверка по Вашия сигнал и ако се установи, че има нарушение на вътрешните правила, ще бъдат взети най-строги мерки", коментира Владимир Вълканов от "Сити Кеш" в отговор на въпроси на Mediapool по случая (вижте пълните въпроси и отговори в карето, б. р.). По думите му фирмата му информира клиентите си за всички клаузи в договорите, преди те да бъдат подписани. Отношенията с некоректните длъжници се уреждат по установения правен ред, добави Вълканов.
По думите му истинската заплаха е в сивия сектор, т. е. в незаконните лихвари. "Надяваме се и в бъдеще съвместно с държавните институции да работим за налагане на добри практики и да водим активна борба срещу сивия сектор, който не подлежи на никакви регулации и представлява реална заплаха за сигурността на хората и тяхната правна защита, ощетява фиска и всички останали правни субекти, които работят по закон", коментира Владимир Вълканов.
Подобни на описаните практики (посещения по домовете, облепване на вратите с листовки като на снимката, б. р.) за убеждаване на длъжниците с просрочия да си върнат дълга стандартна практика ли са в подхода на "Сити Кеш"? Защо се налага облепването на цялата врата на дома на жената длъжник?
Ще бъде извършена проверка по Вашия сигнал и ако се установи, че има нарушение на вътрешните правила, ще бъдат взети най-строги мерки.
Не бихме могли да коментираме "неправомерните" клаузи в договора, за които говори въпросният сигналоподател, защото не става ясно за какво става въпрос и дали това не е субективно усещане от страна на длъжника.
Практиката на "Сити Кеш" е да се информират нашите клиенти за всички клаузи в договора. След като те се запознаят с него, той се подписва от двете страни на основание чл. 10 ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
Защо фирмата не прибягва директно към правните методи за уреждане на взаимоотношенията си с длъжниците - по съдебен ред?
Нашата компания спазва стриктно законодателството на Република България и урежда отношенията си с некоректните длъжници по установения правов ред.
Получили ли сте писмо/комуникация от КЗП във връзка със стартираната от комисията кампания за премахване на неравноправни клаузи и нелоялни практики в сектора за бързи кредити? Каква е позицията на "Сити Кеш" за тази кампания и ще се съобразите ли с разпорежданията на КЗП, ако тя поиска от компанията премахване на подобни клаузи или ще обжалвате в съда?
Компанията получи цитираното от Вас писмо от Комисията за защита на потребителите . Като фирма, действаща в съответствие с всички закони на Република България, винаги сме сътрудничили на държавните институции и заедно ще работим за ясни правила, прозрачност и законност.
Следва да заявим, че компаниите с нашия профил на дейност подлежат на комплексен регулаторен режими по смисъла на Закона за кредитните институции, Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и др.
Доколкото собственик на Вашата компания е предприемач, който има и лицензиран хазартен оператор, какви мерки вземате, за да предотвратите веригата "теглене на бързи кредити с цел хазартни залагания"?
Съдружниците в компанията развиват разнородна дейност, разрешена по закон. В тези свои дейности спазват стриктно регулациите и се придържат към етичните норми.
Надяваме се и в бъдеще съвместно с държавните институции да работим за налагане на добри практики и да водим активна борба срещу сивия сектор, който не подлежи на никакви регулации и представлява реална заплаха за сигурността на хората и тяхната правна защита, ощетява фиска и всички останали правни субекти, които работят по закон.
Сигналът от кв. "Дружба" в София прилича на много подобни, които получаваме непрекъснато в Комисията за защита на потребителите (КЗП). Именно затова решихме да направим мащабна проверка на документите и практиките на всички фирми за бързи кредити в България, коментира в интервю за Mediapool (виж пълния текст в карето, б. р.) новият председател на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова. По думите ѝ около една трета от сигналите до институцията са срещу фирми за бързи пари, което е наложило проверката на целия сектор.
Според най-честите практики за събиране на дълговете, от които се оплакват хората и които според Филипова не са в съответствие със закона, е психологическият натиск, който се упражнява върху длъжниците чрез посещаване на домовете им, на работното им място, чрез облепяне на вратите им, чрез вайбър комуникация и т. н. По думите на шефката на КЗП това не допринася особено за събирането на парите, а само води до лош имидж на сектора.
За шефката на КЗП, която в миналото беше председател на Държавната комисия по хазарта, не е проблем това, че едни и същи собственици държат хазартни компании и фирми за бързи пари, но е добре въпросът да бъде поставен на дебат. В същото време в интервю за Mediapool психологът Десислава Безинска-Шеинкова, която специализира в работата с хазартна зависимост, алармира, че съществува и зависимост от дългове – т. нар. кредитомания, която в България е главно под формата на зависимост от бързи кредити. По думите на Безинска държавата трябва да въведе ограничения за отпускането на бързи кредити на хора, които са уязвими. В много случаи това са именно хазартно зависимите, защото човек с повече от три бързи кредита в 90% от случаите е хазартно зависим, но от зависимост към дълговете страдат и хора с биполярно разстройство.
Филипова даде 14-дневен ултиматум на всички компании от сектора, за които са открити нарушения, да се съобразят с нейните заповеди за премахване на нелоялните практики и неравноправните клаузи от договорите с потребителите, общите условия, тарифите и т. н. Срещу дружествата, които не се съобразят, ще бъдат заведени колективни искове, потвърди шефката на КЗП.
По думите ѝ 14-дневният срок тече различно за всяка компания и се брои от датата на връчване на заповедта. Тъй като много от дружествата са отказали да получат документите, срокът все още не е изтекъл, но за първите компании това ще се случи към края на тази седмица.
Филипова пое ангажимент КЗП да обяви списък на коректните компании, които са привели в съответствие със закона договорите с клиентите, общите си условия, тарифите и др., и отделно да обяви останалите, срещу които са заведени колективни искове. След като заповедите влязат в сила, както и при евентуално потвърждаване на колективните искове в съда, длъжниците, които са в заварено положение, с действащи договори с неравноправни клаузи, ще могат да се позоват на тях в съда и по-лесно да защитят интереса си, обясни Филипова.
