Служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова обясни пред депутатите защо Министерството на финансите (МФ) се е отказало от данък върху свръхпечалбите на банките в проектобюджета за 2025 г. В отговор на въпрос от "БСП-Обединена левица" в рамките на блицконтрола тя посочи, че са провели среща с Асоциацията на банките и са направили анализ какви данъци ще бъдат платени от тях за 2025 г., имало е и среща с ръководството на Българската народна банка (БНБ).
Петкова обясни, че е в сила т.нар. минимален глобален данък и банките вече ще заплащат 15 процента данък – 10 процента корпоративен данък и още 5 процента данък. При обсъждането банките предоставиха информация, че плащанията им за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лева.
В тази връзка направихме анализа, че това, което се прогнозира да бъде платено от банките, е два пъти повече от разчетеното в бюджета и затова се отказахме от данъка, обясни министърът на финансите. Това, което ще постъпи, е почти на 95 на сто от прогнозата на МФ за постъпления от данък върху свръхпечалбите на банките, допълни тя.
Людмила Петкова посочи, че с ръководството на БНБ са коментирали данъка върху свръхпечалбите на банките и как би се отразил допълнителен данък на показателите им. Затова се отказахме от данъка, а не защото е имало натиск от банките, по-скоро имаше среща с БНБ по отношение на финансовата стабилност на страната и как би се отразил данъкът, заяви тя.
На въпрос на "Възраждане" за размера на държавния дълг, министър Петкова каза, че за 2025 г. е предвиден по-голям размер на дълга. Предвижда се този дълг да покрие не само дефицита за текущата година, но има и рефинансиране на стар дълг, предвидени са средства за увеличаване капитала на Българската банка за развитие с цел подпомагане на малките и средните предприятия, както и в случай на необходимост, предоставяне на средства за увеличаване на капитала на БНБ, посочи тя, цитирана от БТА.
