В Бюджет 2025 ще има промяна по отношение на подземните богатства, заяви финансовият министър Людмила Петкова.
"Знаете, че в сряда имаше стачки, проведохме разговори с представители на бизнеса и синдикатите, за да бъде намерено най-доброто решение, за да постъпят планираните приходи в бюджета и съответно да не затруднява бизнеса. Предвид, че една част от данъка засягаше и мините в Ришкия басейн. Днес МС ще предостави проекта на бюджет на НС до края на деня с промяната на еднократната такса, която заменя данъка върху подземните богатства и това, което е включено в законопроекта е министърът на енергетиката да предложи промяна в наредбата, с която да бъдат актуализирани концесионните възнаграждения. Тя обясни, че част от договорите са сключени преди 30 години и е трудно държавата да промени възнаграждението без съгласието на другата страна.
Еднократната такса няма да компенсира целия размер на данъка, обясни Петкова. "Предвид приемането на страната в Шенген е направена повторно оценка на приходите. Намерен е компесационен механизъм", каза още тя.
Народното събрание изслушва служебния вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова относно проекта на бюджет за 2025 г. Това предвижда втората точка от програмата за работа на депутатите, публикувана на сайта на Народното събрание. Искането за изслушване е внесено от Манол Генов, народен представител от „БСП-Обединена левица“.
Петкова определи бюджета като "най-важния въпрос" за страната за 2025 г. Тя посочи, че за първи път служебно правителство поема отговорност да изготвя и внесе в НС проект на бюджет.
Предвидени ли да допълнителни средства за общините
"За 2025 година е предвиден по-голям размер на дълга, който да покрие дефицита за текущата година, има и рефинансиране на стар дълг, предвидени са средства за увеличаване капитала на българската банка за развитие с цел подпомагане малките и средни предприятия", каза тя.
По думите й в бюджета за догодина има средства и за нови проекти на общините. "Пари за общините по програмата в бюджета има. По искане на МРРБ на общините се предоставиха миналата седмица още 100 млн. лева за тази програма", каза Петкова. Тя заяви, че в бюджета за догодина има пари за недовършените проекти и нужните плащания по тях. Петкова каза още, че за общините са предвидени още 167 млн. по централен бюджет, свързани с 4 проекта за детската болница в Бургас и други, както и 1 млрд. и 300 млн. лева за капиталови инвестиции. Тя обясни, че декември тази година няма да бъдат изхарчени 10 милиарда, всички средства в бюджета са разпределени в бюджетите на общините. Към октомври дефицитът е бил в размер на 2% от БВП, а към ноември е 1,9 - няма нарастване на разходите и не се предвижда, каза още тя.
Петкова каза, че за 2025 е планирано спешно преструктуриране на плащанията и подаване на искане за 2 плащания, за да могат да бъдат осигурени средствата за финансиране на проектите за възстановяване на плана за устойчивост и по които трябва да бъдат предоставени както авансови, така и междинни плащания.
Колко е дефицитът от БВП
"Бюджетът бе гласуван с 3% дефицит, но една значителна част от разходите, които трябваше да бъдат предоставени, не бяха планирани в бюджета. Служебното правителство полага всякакви усилия, за да постигне 3% дефицит на начислена основа, за да бъдат спазени изискванията", каза още тя.
Тя допълни, че ако има резерв в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3% дефицит от БВП, той ще бъде заделен, за да подпомогне бюджета за 2025 година.
Тя припомни, че България не изпълнява всички критерии за изпълняване към еврозоната.
Финансовият министър обясни още, че според Закона за публичните финанси проектът за бюджета трябва да бъде внесен до 31 октомври всяка година, предвид изборите е взето решение на МС проектът да бъде внесен, след като бъде свикано НС.
Данък върху свръхпечалбите
Петкова обясни пред депутатите защо Министерството на финансите (МФ) се е отказало от данък върху свръхпечалбите на банките в проектобюджета за 2025 г. В отговор на въпрос от "БСП-Обединена левица" в рамките на блицконтрола тя посочи, че са провели среща с Асоциацията на банките и са направили анализ какви данъци ще бъдат платени от тях за 2025 г., имало е и среща с ръководството на Българската народна банка (БНБ).
Петкова обясни, че е в сила т.нар. минимален глобален данък и банките вече ще заплащат 15 процента данък – 10 процента корпоративен данък и още 5 процента данък. При обсъждането банките предоставиха информация, че плащанията им за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лева.
В тази връзка направихме анализа, че това, което се прогнозира да бъде платено от банките, е два пъти повече от разчетеното в бюджета и затова се отказахме от данъка, обясни министърът на финансите. Това, което ще постъпи, е почти на 95 на сто от прогнозата на МФ за постъпления от данък върху свръхпечалбите на банките, допълни тя.
Людмила Петкова посочи, че с ръководството на БНБ са коментирали данъка върху свръхпечалбите на банките и как би се отразил допълнителен данък на показателите им. Затова се отказахме от данъка, а не защото е имало натиск от банките, по-скоро имаше среща с БНБ по отношение на финансовата стабилност на страната и как би се отразил данъкът, заяви тя.
Първа точка от програмата за работа на депутатите предвижда блиц контрол по член 105 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Според него в първите до два часа от заседанието в първия петък на всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и отговарят на актуални устни въпроси.
В програмата е предвиден и редовен парламентарен контрол като трета точка. В него ще участват служебният вицепремиер Людмила Петкова и служебните министри Атанас Илков, Виолета Коритарова-Касабова, Атанас Запрянов, Петър Димитров, Красимира Стоянова.
