След почти три години пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна, бъдещето на борбата на Киев срещу силите на Владимир Путин е по-несигурно от всякога. Удивителната победа на Доналд Тръмп в надпреварата за президент на САЩ, на фона на обещанията за прекратяване на войната в Източна Европа за 24 часа, изглежда означава принуждаване на Киев да отстъпи територия на Русия. Преговорите с Русия след години мълчание отново са на дневен ред.
Това предизвиква значителен стрес в парламента на Украйна, Върховната Рада. Както Кира Рудик, украински опозиционен лидер, казва: „Светът трябва да разбере колко важно е да не се сложи край на войната при каквато и да е идея за преговори с Русия.“
Други в Киев предпазливо се надяват, че Тръмп бързо ще осъзнае, че Путин няма да бъде убеден да спре инвазията си и че бъдещият президент на САЩ след това ще отговори със значително увеличаване на американската подкрепа за Украйна отвъд това, което предишната администрация на Джо Байдън беше готова да приеме.
Бивши служители на САЩ и Великобритания обсъждат пред The Independent как биха могли да се развият преговорите, но междувременно страхотното предложение на Тръмп за „прекратяване на убийствата“ остава загадка за всички – потенциално дори за самия новоизбран президент.
Докато светът чака да види какво ще се случи, Украйна вече е изправена пред редица проблеми.
Военни и фронтови несгоди
Украинският президент Володимир Зеленски призна, че армията на страната в момента няма силата да си върне близо 20 процента от Украйна, която бе окупирана от Русия на юг и изток.
Част от това може да се дължи на колебливия подход на САЩ и Европа за подкрепа на Украйна. Той е съставен главно от много реторика, но измерван с желанието да се избегне тласкането на Русия към ескалация на войната. Използването на доставени от Запада ракети дълбоко в Русия е едно от големите решения, взети през последните месеци, но Зеленски призова за повече оръжия, боеприпаси и системи за противовъздушна отбрана, настоявайки те да пристигнат бързо.
Украинската армия също има свои собствени проблеми, свързани най-вече с трудностите при мобилизацията, задържането и ротацията, както и комуникацията между нейните генерали и воюващата армия.
Просто казано: Украйна се нуждае от повече войници, по-добро обучение на нови войски и по-реалистични очаквания за техните способности от висшия военен състав на Киев.
Източници предполагат, че Киев трябва да наеме 160 000 войници, за да попълни сегашното ниво на бригади до 85 процента, според Емил Кастехелми, който проследява войната в Украйна за Black Bird Group. Съобщава се, че САЩ се опитват да убедят Зеленски да намали наборната възраст от 25 на 18 години, за да се справи с този проблем, ход, на който украинският президент се съпротивлява с надеждата да запази бъдещите поколения на страната.
Но Кастехелми казва, че ситуацията е по-сложна.
Условията на фронта са трудни, като много войници се бият години наред без ротация и ограничено въоръжение, в лицето на бавното, но стабилно напредване на руските сили – особено в източната част на Украйна. Това действа като значителен възпиращ стимул за записване в армията.
Дезертирането от фронтовата линия и центровете за обучение са голям проблем, добавя той, както и фактът, че приблизително 20 процента от 4,3 милиона украински бежанци в Европа са мъже.
Военните вербовчици са крайно непопулярни. Видеозаписи през октомври показаха крещящи мъже, които бяха отвличани от полицаи, нахлули в ресторанти и барове в търсене на онези, които не са се записали.
Има твърде много начини, по които хората ще се опитат да избегнат отиването на фронта, казва Кастехелми. „Ако системата не работи, няма особено значение дали ще намалят наборната възраст“, казва той.
Последният главнокомандващ на Украйна, Валери Залужний, за първи път повдигна публично този проблем през декември миналата година, а по-късно беше оттеглен от ролята си при подозрителни обстоятелства. Проблемът с набирането на войници обаче си остава.
Пълзящият напредък на Русия в Донецк отчасти е резултат от този проблем с работната сила. Напредъкът може да се измерва в стотици квадратни мили в страна, капсулираща стотици хиляди квадратни мили, но въпреки това е обезпокоителен. Откакто превзеха стратегическия град Авдиевка в Донецк през февруари след месеци на тежки боеве, руските сили превзеха повече от 400 квадратни мили и напреднаха до 30 мили към следващия град Покровск, ключова отбранителна позиция, защитаваща останалата част от региона. Руските войски вече са на няколко мили от покрайнините на града.
На запад руските сили също са напреднали през стратегически ценния град Курахове и Велика Новосилка към регионалната граница със Запорожие.
В руския граничен район Курск, който Украйна частично превзе след дръзко трансгранично нападение през август, войските на Москва също откъснаха силите на Киев с помощта на около 10 000 севернокорейски войници.
Кастехелми казва, че втората причина за този напредък е свързана с комуникационните проблеми между командирите и тези, които се бият всеки ден. Информацията за реалностите на битките или не се подава правилно на лицата, вземащи решения, или не се предприемат действия.
Известният украински военен Сергей Филимонов, командир на батальона „Вълците от Да Винчи“ на 59-та моторизирана бригада, наскоро описа отбраната на Покровск като „катастрофа“, тъй като „висшето командване … поставя нереалистични задачи на частите“.
Последният избор на Зеленски за командир на сухопътните сили изглежда отговори на тези опасения след назначаването му в края на ноември.
„Хората, технологиите и прозрачното управление са във фокуса на вниманието, което ще бъде въведено“, написа той в дълго изявление, публикувано в приложението за съобщения на Telegram, преди да добави: „Промените ще дойдат“.
Хуманитарна помощ
Хуманитарните нужди в Украйна остават „много високи“, казва Елизабет Хаслунд, старши служител по комуникациите в Агенцията на ООН за бежанците в Украйна. Тя посочи напредъка на земята от Русия, както и „мащабните, координирани, много сложни въздушни атаки, които наистина удрят цяла Украйна“ като сериозни причини за безпокойство.
Повече от 3,5 милиона украинци са вътрешно разселени, като най-уязвимите в страната живеят в 350 колективни обекта в Украйна.
Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-вкоренени могат да станат трудностите да бъдеш вътрешно разселен. „Колкото по-дълго сте вътрешно разселени, това може да направи нуждите и уязвимостта още по-страшни“, казва Хаслунд.
Малко над една трета от страната се нуждае от помощ, според доклад на Humanitarian Action. Други 4,3 милиона живеят като бежанци в чужбина.
Финансирането за хуманитарните нужди на страната обаче непрекъснато намалява от първата година на инвазията.
През 2022 г., в първите месеци на инвазията, бяха събрани близо 90 процента от общите средства, необходими за хуманитарните усилия на ООН. На следващата година това падна до 75 процента. Миналата година беше само 61 процента.
„Финансирането остава проблем“, казва Хаслунд. „Има много други кризи и извънредни ситуации по света, но е важно Украйна да не бъде забравена, защото ситуацията продължава и хуманитарните нужди ще бъдат там и през 2025 г.“
Служителите на ООН казват, че ще се стремят да дадат приоритет на финансирането за „жизненоважна спешна помощ веднага след атаки, както и помощ за общности на първа линия и новоразселени и евакуирани хора“.
„Също така се фокусираме върху подкрепата за тези, които са изправени пред продължително разселване, онези вътрешно разселени лица, изправени пред трудности вече почти три години“, добавя тя.
Децата на Украйна също страдат. Близо половината деца, записани на училище в Украйна, пропускат присъствените класове, като почти един милион деца в цялата страна, които изобщо нямат достъп до каквото и да е лично обучение поради несигурност, според Уницеф.
Страната бърза да създаде подземни училища, за да позволи на децата да продължат с уроците въпреки руските въздушни атаки. Но около 365 украински образователни центъра са напълно унищожени и повече от 3700 са претърпели щети след нахлуването на Русия.
Около 40 процента от училищата към май тази година също не успяха да изпълнят националния стандарт за достъпни бомбоубежища, въпреки мандата на Министерството на образованието и науката на Украйна (МОН). Хиляди пък остават в руски арести, след като са били отвлечени от властите в Кремъл, според оценки от Киев. Путин и неговата комисия за децата Мария Лвова-Белова вече бяха обвинени от Международния наказателен съд (МНС) в геноцид за ролята им в надзора на тези насилствени отвличания.
По-рано тази година The Independent разговаря с пет деца, които са избягали от окупираната от Русия Украйна, след като са били отвлечени. Говореха за съгласувани усилия за русификация и злоупотреби. Как да се гарантира, че тези деца ще бъдат върнати, не е споменато от Тръмп в плановете му за прекратяване на войната.
За Хаслунд основният въпрос се върти около възстановяването на една страна, докато е бомбардирана, всичко това с ограничени, дори намаляващи средства.
„Хората искат да съживят своите общности. Нямаме търпение да подкрепим тези усилия“, казва тя. „Не можем да чакаме мир, за да започнем реконструкцията и възстановяването.“
