Правната комисия спря процедурата за избор на главен прокурор. Това стана като прие текста от предложенията за промени в съдебния закон, в който се казва, че не приключили с указ на президента процедури за избор на тримата големи в съдебната система, се прекратяват след влизането в сила на промените.
Така, ако и утре в пленарната зала, бъде приет този текст, процедурата за избор на Борислав Сарафов, трябва да бъде прекратена. Изслушването е насрочено за 16 януари в четвъртък.
Проектите за промени в съдебния закон бяха на ИТН, "Възраждане" и ПП-ДБ. Те бяха приети на първо четене преди седмица, после обединени в един. В правната комисия обаче не бяха приети идеите при връщане от президента на указа за главен прокурор, повторното мнозинство да е от 17 гласа, също така не беше прието и да се даде два месеца срок, в случай, че призидентът не подпише указ за назначаването, както и временно изпълняващ функциите да не бъде кандидат за шеф, а временният шеф да не бъде повече от 6 месеца на този пост.
Според Велислав Величков от "Правосъдие за всеки" 90% от предложените текстове, включително и тези за командироването, са отпаднали и политическата сделка за правителство обезмисля приемането им.
"Правителството си е правителство, но в момента сделката за правителство си е политическа намеса", каза той.
С 11 гласа за, против трима и въздържали се седем беше прието предложението главният прокурор да има двама заместници. Според правосъдното министерство това предложение е дискриминационно, тъй като нито един от другите шефове в съдебната система нямат подобни ограничения.
Най-сериозен дебат предизвика обаче дали Инспекторатът да проверява за бавно правосъдие и по неприключили дела, както и темата за команроването. Тези точки обаче бяха оттеглени от вносителите от ИТН. В крайна сметка с 21 гласа текстовете за командироването отпаднаха. Правосъдната министърка Мария Павлова помоли да се оттеглят и текстовете за командироването на прокурорите и следователите.
Не беше приет и параграф, с който трябваше да се създаде Общо събрание на Върховната прокуратура и на националното следствие, също така беше отхвърлен и текстът за общи събрания на прокуратурите. В същото време обаче депутатите от правната комисия приеха почти единодушно да се даде по-голяма автономия на Националната следствена служба.
