Цените на млякото в Германия са нараснали с 23,3% за година. През ноември млекопроизводители получават 55,3 цента за килограм мляко, а органичните производители - 59,73 цента. Това показват последни данни на Федералната статистическа служба. Разликата в цената между животинското мляко спрямо растителното вече е мининална, но на какво се дължи това?
През миналата година цените на фуражите скачат с около 20%. Изхранването на животните натоварва финансово фермерите и това води до намаляване на производството на мляко с 3% през 2024 година.
Въпреки тези разходите, един от най-сериозните проблеми пред млечните ферми в момента е шапът – силно заразно вирусно заболяване, което засяга чифтокопитни животни като говеда, овце и крави. Макар вирусът да е безвреден за хората, той създава значителни ограничения за животновъдството, пише businessnovinite.
Фермерите в Бранденбург в Германия, са изправени пред тежки икономически загуби, причинени от наложените ограничения. Две млечни ферми във Вернойхен изхвърлят 33 000 литра мляко всеки ден, което води до щети от около 18 000 евро на ден за собственика Винсент Овермарс.
Фермите са разположени в зона за наблюдение, наложена след избухването на шапа в района на "Меркиш-Одерланд". Въпреки че тестовете на животните са отрицателни, суровото мляко не може да бъде доставено заради риска вирусът да се разпространи чрез него.
Забраните за транспорт, както на мляко, така и на оборски тор, допълнително влошават положението. Вирусът може да оцелее в суровото мляко, но пастьоризацията го унищожава. Според управляващия директор на Бранденбургската държавна фермерска асоциация, въздействието на шапа ще се усеща още месеци наред. Дори след облекчаване на ограниченията, износът на продукти от засегнатите райони ще бъде затруднен. Вследствие на кризата, държави като Великобритания, Мексико и Южна Корея наложиха забрани за внос на германски животински продукти. Търговията в рамките на Европейския съюз продължава с минимални ограничения, това допълнително затруднява фермите в засегнатите региони.
Какво се случва с млекопроизводството у нас?
Според данни на Министерството на земеделието и храните за 2023 и 2024 година производството на мляко в България намалява с 6,1%. Спадът се дължи на намаляване на броя на млекодайните животни, особено на кравите и овцете. Най-голяма е разликата при производството на козе мляко (-22,5%), докато производството на биволско мляко нараства с 10,5%, което е резултат от увеличаване на броя и млечността на биволиците. Процесите на преструктуриране на млечния сектор водят до намаление на общото количество произведено мляко, като тези тенденции се запазват и през 2024 г. Въпреки тези проблеми, според данните има положителни признаци за увеличаване на броя на разплодните животни, което може да доведе до малко възстановяване на производството през идните години.
Преработката на мляко през 2023 г. отбелязва увеличение с 3,3%, като млекопреработвателните предприятия увеличават вложенията в сурово мляко, въпреки че производството на някои по-скъпи млечни продукти, като масло и сирена от овче и козе мляко, намалява. Спадът в производството на по-ценни продукти е свързан с намаленото потребителско търсене, частично вследствие на икономическите трудности на потребителите. В същото време, вносът на млечни продукти продължава да нараства, като през 2024 г. се отчита ръст от 24%. Основната част от вноса идва от ЕС, вследствие на повишени доставки от Румъния (44,4 хил. тона) и Унгария (37,3 хил. тона).
