Замърсяването на въздуха има скрити, но значителни последствия за човешкия ум, показва ново изследване, публикувано в Nature Communications и цитирано от британското издание „Гардиън“. Оказва се, че дори краткосрочното излагане на фини прахови частици може да наруши способността ни да се съсредоточаваме, да разпознаваме емоции и да вземаме рационални решения.
В рамките на проучването изследователи от университета в Бирмингам са провели когнитивни тестове с 26 участници, които са били изложени на два различни вида среди: едната със замърсен въздух, съдържащ фини прахови частици, генерирани от дим на свещ, а другата с чист въздух. Участниците прекарвали по един час в тези условия, след което преминавали серия от тестове за оценка на вниманието и емоционалното разпознаване.
Какво показват резултатите?
Данните ясно демонстрират, че дори краткотрайното излагане на замърсен въздух значително влошава способността за селективно внимание и разпознаване на емоции. Според изследователите, това влияе пряко върху способността на хората да се концентрират върху конкретни задачи и да игнорират разсейващите фактори в обкръжението си.
"Участниците, изложени на замърсяване на въздуха, изпитваха затруднения при избягването на разсейваща информация," обяснява д-р Томас Фахърти, съавтор на проучването от Бирмингамския университет. „В ежедневието това означава, че човек може по-лесно да се разсее от различни стимули.“
Той дава пример с пазаруването в супермаркет – когато човек се движи сред редиците със стоки, той е по-податлив на импулсивни покупки, защото не може да се съсредоточи върху първоначалния си списък със задачи.
Изследването разкрива още един ключов проблем – влошената способност на участниците да разпознават емоциите на другите. След излагане на замърсен въздух, те по-често бъркали при идентифицирането на емоции като страх или радост, което може да повлияе на социалното взаимодействие. „Това е важен аспект, тъй като способността ни да възприемаме правилно емоциите на околните играе ключова роля в ежедневната ни комуникация,“ добавя Фахърти.
Защитени ли са всички мозъчни функции?
Въпреки че замърсяването на въздуха нарушава вниманието и емоционалното разпознаване, изследването установява, че работната памет на участниците остава незасегната. Това предполага, че някои когнитивни функции на мозъка са по-устойчиви на краткотрайно въздействие на замърсяването, отколкото други.
Замърсяването на въздуха отдавна се смята за един от водещите рискови фактори за общественото здраве. Според оценки на Световната здравна организация (СЗО), то причинява около 4,2 милиона преждевременни смъртни случая годишно. Освен физическите последици, които включват респираторни и сърдечно-съдови заболявания, новите изследвания подчертават и сериозните когнитивни рискове.
Учените призовават за допълнителни изследвания, които да изяснят дългосрочните ефекти на замърсяването върху мозъка и поведението. "Това не е просто екологичен проблем – замърсеният въздух може да подкопае социалните и икономическите ни структури, ако не обърнем внимание на когнитивните рискове," обобщават авторите на проучването.
Настоящите резултати затвърждават необходимостта от спешни мерки за подобряване на качеството на въздуха и подчертават значението на чистата околна среда не само за физическото, но и за умственото здраве на хората.
