Застаряването на населението, заедно с удължаващата се продължителност на живота, ще окажат съществен ефект върху разпространението на онкологичните болести в Европа. Очаква се броят на новодиагностицираните с рак да нарасне с 19%, а смъртните случаи – с 27% до края на 2040 г.
Потресаващите данни са обработени от проф. д-р Здравка Валерианова, ръководител на отдел “Управление и координация на програми и проекти” в УСБАЛО “Проф. Иван Черноземски”, известна като “Онкологията”. Тя е и дългогодишен ръководител на Националния раков регистър. Цифрите бяха представени и коментирани от проф. Иглика Михайлова на Националната конференция по хирургия на гърдата, цитирана от "24 часа".
Пресметнато е, че ако заболеваемостта от рак остане с темповете от 2022 г., през 2040 г. онкологичните заболявания на гърдата при мъжете ще нараснат с 21%, а при жените – с 10%. Съответно ще се повиши и смъртността – с 32% за представителите на силния пол. Смъртните случаи при жените ще са с 22% повече през 2040 г. спрямо 2022 г.
Само след 15 години ще се увеличи с 28% заболеваемостта сред мъжете от рак на пикочния мехур, а с над 40% ще нарасне броят на засегнатите от рак на простатата. При жените се покачва най-сериозно заболеваемостта от панкреатичен рак – с цели 24%.
Впечатляващо е, че повишаването на раковата заболеваемост в различните държави за Европа варира значително.
Последните данни на Европейската информационна система за рака (ECIS) показват 374 800 нови случаи на рак на гърдата при жените и 95 800 смъртни случая в рамките на Европейския съюз. Съответните стойности при мъжете са 4400 и 1200 през 2022 г.
Излиза, че ракът на гърдата остава най-честата локализация на злокачествените заболявания при представителките на нежния пол (29,4%) и водещата причина за смърт (16,7%) при тях.
Туморите на гърдата при мъжете са много рядко срещани – около 0,3% от диагностицираните с рак мъже и 0,4% от смъртните онкологични случаи.
Според последните данни на здравната статистика в Европа всяка десета българка развива рак на гърдата, което е близко до средното за Европа – една от 11 жени чува диагнозата на възраст от 0 до 74 години. В САЩ статистиката показва, че застрашена е всяка осма жена.
Експертите казват, че със статистическите данни у нас трябва да се борави с изключително внимание, защото след 2013 г. (поради промени в нормативната уредба на здравното министерство) има сериозен спад и хипорегистрация на рака в страната.
През ноември 2023 г. Българският национален раков регистър (БНРР) преустановява дейността си и понастоящем няма институция в България, която да дава пълна и точна информация за раковите болести на нашето население.
Те обаче са сметнали, че най-често злокачествените образувания засягат хора от 45 до 69 години. Половината от всички пациенти попадат в тази възрастова група. Изключение обаче правят мъжете, при тях рискът е по-висок след навършване на 70 г. И при двата пола до фатален край след лечение се стига предимно при възрастовата група над 70 г. - общо 1/3 от всички пациенти.
В периода от 1993 до 2015 г. 1,5 пъти нарастват новите случаи на рак на женската гърда. Сравнителният анализ на проф. Валерианова акцентира върху заболеваемостта за България за годините от 1993 до 2015 г. поради липса на данни.
В посочения период почти всяка четвърта жена, заболяла от рак, е с тумор на гърдата, а средната възраст на заболелите е била 60 години. 1,2 пъти нарастват умиранията с тази локализация през 2015 г. спрямо 1993 г.
Световната здравна организация все повече обръща внимание освен на генетичните фактори и на епигенетичните – начин на живот, околна среда, определяне на биомаркери, които влияят на заболеваемостта и лечението.
“Популационен скрининг за откриване на рак на гърдата не се извършва у нас, в Гърция, и в Словакия, но в Словакия се извършва пилотно проучване”, посочи проф. Иглика Михайлова, началник на Клиниката по лъчелечение в Университетската специализирана болница по онкология “Проф. Иван Черноземски”. “Изключително тревожно е, че при сравняването на 5-годишна преживяемост в България и в ЕС относно основните локализации на рака (простатни карциноми, карцином на гърдата, маточната шийка и др.) се забелязва сериозна тенденция – при нас преживяемостта е по-малка.
Причината е късно поставяне на диагнозата. Откриваме болестта в прекалено късен стадий. И като цяло начинът на живот в страната заедно с липсата на скринингова програма”, заяви проф. Михайлова.
