Икономика

Цените и еврото: Как ще се отрази смяната на валутата върху стоките и услугите?

   
Цените и еврото: Как ще се отрази смяната на валутата върху стоките и услугите?

Как да се ускори процесът по приемане на еврото предложи Икономическия и социален съвет. От организацията, която включва синдикати и работодатели са категорични - ползите за българите и бизнеса ще бъдат повече от рисковете. Основните трудности при приемането на единната европейска валута, които виждат икономисти, работодатели и представители на бизнеса, са свързани с ролята на държавата, чиито надзорни органи ще трябва да гарантират честната трансформация на лев в евро, информира БНТ.

Три са институциите, които ще бъдат изключително важни първите месеци след приемането на еврото - Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Агенцията по храните.

"Наистина да бъдем много внимателни в самия момент на превалутиране. В първите няколко месеца, в които влиза еврото всички институции да си вършат работата, да не стигаме в крайности. Виждаме, че всички страни, които тръгнаха да фиксират цени на ключови стоки, не успяха да се справят", каза Петър Ганев, ИПИ.

Подобна грешка беше допусната в Хърватия. Бизнесът също иска да има сериозен контрол, който да не допусне спекула, тоест търговци сами да си измислят цените. Това е видял в своя дългогодишен опит хотелиерът Атанас Карагеоргиев.

"Аз наблюдавах приемането на еврото в Западна Европа. Държавите, които започнаха да работят с евро и помня още скандалите, които се получаваха, големите неуредици, кафето сигурно от четири лева ще стане четири евро и изобщо тия скокове едва ли ще могат да се урегулират, ако държавата не си е на мястото", посочи той.

По думите му обаче отдавна бизнесът наполовина е в еврозоната.

"Нашите цени са обявени в евро от поне десет години, продължаваме да работим в евро, постъпленията са в евро, изменения няма", обясни Атанас Карагеоргиев.

Работодателите също сигнализират, че заради приемането на единната европейска валута, скокът на цените трябва да е минимален.

"Ако нещо е струвало 10 лева, сега ще струва 10 лева и три стотинки. Това е инфлацията, която може да породи промяната на валутата. Ако има друга генерирана инфлация, тя може да бъде или от спекула, или от други макроикономически показатели като например нарушени вериги на доставки, високи цени на енергийни носители", посочи Станислав Попдончев, БСК.

Според последната резолюция на Икономическия и социален съвет, сред основните ползи от бъдещото влизане в еврозоната са очакван ръст на заплатите, елиминиране на транзакционните разходи и подобрен достъп до финансиране.

"Анализите, които направихме в икономическия и социален съвет показват, че и в други държави, където са приели еврото, това е така и не само, но и води до намаляване на неравенството", отбеляза Станислав Попдончев, БСК.

Положително приема очакваното въвеждане на еврото един от големите хлебопроизводители в благоевградско Димитър Бакалов.

"Кой може да каже, че не е положително, все едно влизането ни в Шенген не е положително, влизането ни в Европейският съюз не е положително, конкуренцията е важна, ако аз я направя баницата 3 евро, няма да дойде никой и какво ще направя, нищо", посочи Димитър Бакалов – хлебопроизводител от Благоевград.

След като България поиска извънредни доклади за влизане в еврозоната се очаква те да вземат данните към април и дотогава България да задържи критериите за приемане на еврото - инфлация и дефицит.

"Към момента изглежда възможно и постижимо да ги задържим, ако не правим все пак някои извънредни, странни решения. Хубаво е да има малко повече разум в парламента, например при приемането на бюджета", посочи Петър Ганев.

В момента той отговаря на критериите за приемане на еврото, но в него са заложени значителни увеличения на приходите и разходите.

На фона на продължаващите съмнения, БНБ допълни през седмицата отговорите на най-належащие въпроси за бъдещото приемане на еврото, които могат да бъдат открити на електронната страница на институцията в рубриката "Присъединяване към еврозоната".

Прави впечатление, че един от въпросите, които все още не са намерили отговора сред хората, но който е пределно ясен на институционално ниво е: При какъв курс България ще приеме еврото и има ли право Съветът на Европейския съюз да го промени?

Курсът е сега фиксираният от валутния борд а именно 1,95583 лева за евро, като има решение на Народното събрание да приемем еврото само при такова съотношение. Останалите страни не могат да го променят без ние да се съгласим.

Оттук произлиза и вторият въпрос - Какво правило ще се спазва при закръглянето? Отговорът е обикновено - математическо. Когато се умножава по курса, се взима целият без закръгляне, отговорът се закръгля до втори знак след запетаята, като ако третият е пет и повече се добавя една единица. Изключение от това правило се прави само за пенсии или други социални плащания, за да няма ощетяване на хората.

Много се говори за двойното обозначаване на цените в евро и лева, колко дълго ще продължи?

Двойното обозначава започва един месец след обявяване на датата на приемане на еврото и продължава дванайсет месеца след това. Тук е добре да кажем, че се допускат изключения от това правило, например на опаковките на тютюневите изделия ще има само една цена.

Заради очакваната смяна на валутата има и още една особеност - шест месеца преди това или дори година, може да се наблюдава намаляване на парите в обръщение. Причината - така по-лесно те ще могат да бъдат изтеглени след подмяната.