Синдикатът на българските учители (СБУ) е придобил десетки сгради за милиони левове, сред които има паметници на културата. Такива са например сграда на пл. „Славейков“ в София, „Домът с венците“ на ул. „Неофит Рилски“, апартамент на ул. „Московска“. Това разкриват съдебни решения и нотариални актове, с които Свободна Европа разполага.
Със статут на групова недвижима културна ценност е и седалището на синдиката на ул. „Ген. Паренсов“ 11.
Това не са всичките имоти на СБУ. Той притежава стотици декари земя - гори и ливади, в това число и част от Морската градина на Варна. Има и най-малко 30 постройки – апартаменти, складове и гаражи в София, Созопол, Слънчев бряг, Варна, спа хотел в Хисаря, почивни бази.
Това показва справка в електронната система на имотния регистър, но тя може да даде само част от информацията, защото започва да работи години след създаването на синдиката. Тоест, някои от имотите съществуват само в хартиените архиви на областните градове и до тях не се стига бързо.
Защо му е на един синдикат да има толкова много имоти? С този въпрос звъняхме и писахме най-малко седем пъти на Янка Такева, председателка на СБУ. Тя отговори чак на непознат номер, от който звъня Свободна Европа, но отказа да коментира темата с три аргумента - първо защото „това са лични неща на СБУ (...) и лични данни", второ, защото няма разрешение за коментар от Изпълнителния комитет на синдиката, и трето, защото смята, че Свободна Европа „има интерес към тези имоти“.
СБУ не отговори и на писменото искане на данни, отправено по Закона за достъп до обществена информация.
Данните от имотния регистър обаче са публична информация.
Някои от сградите на СБУ не са купени, а „наследени“, както бихме казали на обикновен език. Но юридически казано, част от тези стари имоти са реституирани и получени „по правоприемство“.
Само че какво би могъл да „реституира“ един синдикат, възникнал през 1990 г.?
Какво беше реституция
„Реституция“ означава връщане на имущество, което държавата преди време ви е отнела, за да го обяви за свое. Законите за такова връщане бяха приети в първата половина на 90-те години.
Вносителите го обясняваха така: много хора и организации са имали законно имущество преди 1944 г. Но след това идва правителство, доминирано от комунистическата партия. То забранява организациите, избива или лишава от права хората, като освен това им отнема имотите в своя полза – в полза на държавата.
След падането на режима през 1989 г. законите за реституциятавъзстановяват справедливостта, като имотите се връщат, ако са оцелели в реалния си вид от времето на отнемането.
Но ако имотът вече не съществува физически, той няма как да бъде възстановен. Тогава наследниците се обезщетяват – или с идеални части в имоти, които са били построени на мястото на техните, или с т. нар. компенсаторни записи. Това са специални държавни ценни книжа на стойност, равна на отчуждения имот, които могат да се използват в приватизацията вместо пари.
Законът, който урежда тези случаи, е гласуван през 1997 г.
Въпросът е какво търси точно в тази история Синдикатът на българските учители.
Най-големият учителски синдикат
В България има три профсъюза на учителите, но най-влиятелен е СБУ. По данни на шефката му Янка Такева в него членуват цели 90 хил. души.
Общо преподавателите в училищата и детските градини, по данни на НСИ за 2024 г., са 75 851, но в СБУ могат да членуват и безработни, както и пенсионирани учители – така пише в устава му. Затова и броят на членуващите в СБУ може да надвишава броя на всички действащи учители.
Янка Такева заема председателския пост несменяемо от 1995 г. Чрез нея синдикатът се противопоставя на модерното преподаване и образователни реформи.
Такева е известна като русофилка и член на санкционираното по глобалния американски закон "Магнитски" движение "Русофили". Тя е против термина „съветска окупация“, макар че именно на нейния фон през 1944 г. БКП взема властта с преврат, налага тоталитарен режим на управление и убива десетки хиляди хора.
Шефката на СБУ предлага да се учи военно обучение и иска да има само по един учебник по предмет. Такева вярва, че съществува "джендъризация" в образованието и подкрепя идеята в училище да не се говори по ЛГБТ теми. През 2023 г. тя разпространи фалшивата новина, че занапред българският език ще се изучава като чужд.
СБУ е учреден през 1990 г., след падането на режима на Тодор Живков. Синдикатът се обявява за правоприемник на Съюза на българските учители, съществувал в комунистическия период. Тази приемственост е потвърдена и от различни съдебни решения.
Всичко това означава, че синдикатът наследява и имотите на комунистическата структура. С едно важно уточнение: тези имоти, в голямата си част, не са „комунистически“. Те са били собственост на няколко организации от царско време, разтурени веднага след преврата на 9 септември 1944 г.
Това е вписано и в учредителния акт на днешния Синдикат на българските учители, с който Свободна Европа разполага – че синдикатът наследява комунистическата организация, а "чрез нея и" още по-стари структури.
Ето организациите от царско време, за чийто правоприемник се обявява СБУ:
- Съюз на работниците по просветата в България (и неговия фонд);
- Просветен съюз (и неговия фонд);
- Класен учителски съюз (и неговия фонд);
- Български учителски съюз (и неговия фонд);
- Профсъюз на работниците по просветата и печата (и неговия фонд);
- Профсъюз на учителите (и неговия фонд);
- Просветна кооперативна взаимоспомагателна каса;
- Учителска взаимоосигурителна и спомагателна каса;
- Посмъртен фонд на учителите и служителите;
- "и други" (така е записано в учредителния акт на СБУ).
Така днешното сдружение, което защитава проруски идеи в образованието, се оказва правоприемник на разтурени по време на съветската окупация организации и на имуществото им, принудително прехвърлено на нова структура - сателит на управляващата партия БКП.
Още малко история
Исторически първите учителски сдружения се зараждат в края на 19 век, веднага след освобождението на България. С трудовото законодателство в началото на 20 в. се появяват десетки местни и национални учителски организации и фондове.
С налагането на комунистическия режим имотите им са конфискувани в полза на държавата, а те са разтурени и обединени в Клонов съюз на работещите по просветата (колективен орган на Общия работнически професионален съюз), утвърден с наредба-закон през 1945 г. Съдбата на учителските взаимоспомагателни каси и фондове е, че те преминават към съответните професионални съюзи. Това става с указ, издаден от НС и публикуван в Държавен вестник през 1950 г.
Най-богатият от тези фондове е Учителската взаимоосигурителна и спомагателна каса. Тя е създадена като кооперативно застрахователно дружество през 1903 г. и бързо печели членове в цялата страна.
През 1934 г. общият ѝ капитал възлиза на близо 363 млн. лв., като голяма част от парите са инвестирани в недвижими имоти. Касата притежава почивни станции за членовете си в София, Банкя и Варна.
"Нито стотинка не се дава като тантиеми (възнаграждения, изплащани на шефовете - бел.ред.) на Управителния съвет и Контролната комисия [на Касата]", пише в публикувана реклама на учителската каса от началото на миналия век.
Към края на 2024 г. в СБУ работят 17 души, те получават заплати и осигуровки, показва справка в НОИ.
Учителската каса е ликвидирана от комунистическата власт със Закона за държавния застрахователен институт (ДЗИ) през 1946 г., парите и имотите ѝ са конфискувани и формално включени в патримониума на новосъздадения ДЗИ.
По-късно нейните имоти са дадени от съда на СБУ - по чл. 10 от закона за ДЗИ, който предвижда недвижимите имоти на бившите застрахователни дружества да се предават безвъзмездно на професионалните съюзи. Освен това през 1997 г. в законите за реституцията са включени и имотите, отнети по Закона за ДЗИ.
Колко имота има СБУ
Проверка в имотния регистър показва близо 50 справки за няколко десетки имота в цялата страна. Това обаче не са всички имоти. Причината е в това, че електронните информационни системи в Пловдив, Варна, Бургас, София и Несебър започват да работят в различни години – между 1991 и 2002. Това означава, че електронно може да се провери само имущество, придобито след тези дати. Ако с един имот не са извършвани сделки след създаването на електронния регистър, информация за него има само в хартиените регистри.
Например в справката от имотния регистър не фигурира жилище на ул. "Московска" 29. Това, че синдикатът на учителите е негов собственик, се разбира от договор, с който синдикатът го дава под наем.
И още примери. От различни съдебни решения се разбира, че СБУ е получил по правоприемство имот, в който се помещава сграда на министерството на транспорта. Негова е и сграда културна ценност на пл. "Славейков" 11. Това, че сградата е върната на СБУ, разбираме от съдебни решения, а не от имотния регистър. СБУ е собственик и на други имоти в страната.
СБУ не отговори на въпроса на Свободна Европа с колко имота разполага.
Сгради паметници на културата
Седалището на учителската каса отпреди 9 септември 1944 г. е 7-етажната сграда с трапецовидна форма на пл. "Славейков" 11. Тя е построена през 30-те години на миналия век от архитектите Сава Овчаров и Йордан Йорданов и е обявена за културна ценност от местно значение през 1978 г.
През комунизма е конфискувана в полза на държавата и в нея се помещават двата салона на кино "Култура". По онова време, а и след това, е ползвана от Столичната община, Министерството на културата, Комисията за регулиране на съобщенията, а след дълги съдебни битки е дадена на СБУ по реституция (без два малки магазина).
Не се знае кога и как СБУ придобива апартамент от 200 кв. м в сградата паметник на културата на ул."Московска" 29 в София. От документи става известно само, че от 2021 г. го дава под наем на дружеството "Ес Ай Ар Клуб" (преименувано е "РЕ Клуб"), основано няколко дни преди подписването на договора. Той е за срок от 10 години, а наемът е 2100 евро месечно.
Един от най-атрактивните паметници на културата, които СБУ добива по правоприемство от учителската каса, е къщата, известна като "Домът с венците" на ул. "Неофит Рилски" 64 в София.
В продължение на две десетилетия къщата се руши, а СБУ я дава под наем, без да предприеме действия по реставрацията ѝ. До миналата година, когато я продава на наемателя си – фирмата "Бул Вин" на Иван Кочев, по прякор Чомбе – бизнесмен със съмнителна репутация от 90-те. Сумата, която "Бул-Вин" плаща на синдиката за двуетажната къща и двора от близо декар, е 1 млн. лв.
Реституция с компенсаторни записи
Синдикатът придобива по реституция и имот на ул. "Дякон Игнатий" 11 (тогава ул. "Левски" 11). Той е купен за 16 млн. лв. от учителската каса през 1940 г. от наследниците на Гаврил Орошаков - прокурор, министър на правосъдието и политик от Либералната партия, става ясно от нотариалния акт.
Тъй като междувременно къщата е бутната и през 70-те години е построена високата стъклена сграда на транспортното министерство, през 2005 г., ВАС задължава държавата да изплати в компенсаторни записи имота на СБУ.
В компенсаторни записи на СБУ е изплатен и имот на ул. "Трапезица" 6 в София. Той представлява дворно място от близо 6 дка с шестетажна сграда и едноетажна постройка. През 2012 г. областният управител на София град обжалва съдебно решение да обезщети СБУ за имота, което ВАС отхвърля окончателно.
Съдът обаче не присъжда на СБУ сградата на бул. "Христо Ботев" 54 в София, която синдикатът твърди, че му принадлежи.
СБУ иска обезщетение и за апартамент от около 200 кв. м. и таванско помещение на ул. "Христо Белчев" 1, което ВАС решава, че общината не му дължи. В момента в жилището се помещава Синдикалната федерация на съобщенията към КНСБ, показва проверка на Свободна Европа.
