Държавата да предприеме мерки в защита на българските производители на храни, тъй като настоящата ситуация на пазара на хранителни продукти у нас ощетява както производителите, така и потребителите, призоваха от Българската агрохранителна камара на пресконференция, посветена на нарастващите цени на храните и диспропорциите в разпределянето на добавената стойност между участниците във веригата за доставки на храни. Събитието се проведе в Националния пресклуб на БТА в София.
За да бъде решен този проблем обаче, е необходим внимателен анализ, преди да се прилагат административни мерки, е позицията на организацията.
"Живеем във време, в което се случват недопустими неща и не можем да бъде безразлични към това, което се случва на българския пазар. Не може да не ни вълнуват цените на хранителните продукти, тяхното справедливо разпределение и добавената стойност между всички участници на пазара, защото ние сме именно хората, които произвеждаме тези храни", каза Венцислав Върбанов, председател на камарата.
По думите му на пазара у нас се случва голяма несправедливост, която ощетява производителите и потребителите на храни. "Ние искаме дъжавата да си влезе в ролята. На първо място искаме контролните органи да започнат да извършват своята контролна дейност така, както е регламентирано в нормативната уредба. Дори не смятаме, че веригите са виновни за нещо, защото просто те са намерили една ниша, в която се развиват необезпокоявани и бизнес логиката ги кара да правят това, което правят в момента", каза Върбанов.
Преди да се извършват административни действия за регулиране на пазара на храни у нас, трябва да бъде направен подробен анализ, от който да се види къде точно са проблемите в сектора. "На мнение сме, че всяка една необмислена и недобре премерена административна намеса може да доведе до изкривяване на пазара, което отново ще се върне към нас като един негативен ефект", каза Върбанов.
На пресконференцията беше посочено още, че през последните години се откроява ясно свиването на българското производство, особено животновъдството и производството на плодове и зеленчуци.
Бойко Синапов, председател на Обединени български животновъди, посочи, че млекопроизводителите продават продукцията си под себестойност, а в същото време потребителите плащат високи цени за тяхната продукция.
"Ще настояваме този проблем да бъде решен веднъж завинаги, защото не може повече българският потребител и българският производител да бъде заблуждаван по този грозен начин", каза той. Синапов посочи, че много хранителни продукти у нас се представят за български, но всъщност не са.
"Няма как ние в България да сме продали много малко количества, да не се изкупуват продуктите, говорим за живи телета, идва Великден и знаете, какво ще се случи с агнетата, а на българските щандове да наблюдаваме всичко под български етикет", каза той, призовавайки контролните органи да сравнят това, което е изкупено от производителите и това, което се продава в магазинната мрежа като българско производство.
По думите на Димитър Зоров, председател на Националния съюз на говедовъдите, в българските кланици през последните 3 години са заклани под 4000 телета - количество, което може да се продаде за няколко месеца от няколко големи магазина в София.
Той призова контролните органи да проверят в единната система на Националната агенция за приходите какви количества месо са реализирани през крайните оператори, посочвайки, че разминаването между закланите животни и продаденото месо ще бъде огромно. "Част от нашите телета отиват за Косово, явно Косово и Албания имат повече стандарти и гледат с какво се хранят", каза Зоров.
Владислав Михайлов, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, посочи, че няма бизнес, който да може да се издържа, ако няма пазар. "Това е най-големият проблем на българския аграрен сектор, че целият пазар ни беше отнет, ни беше откраднат. Над 70 процента от всички продажби на хранителни стоки, както се водят по статистика бързооборотни стоки, е концентриран в 6 големи търговци, собственост на 5 големи международни компании", каза Михайлов.
По думите му трябва да се мисли в посока на регулация, която да гарантира достъп на българския производител на храни до пазара.
Стоян Чуканов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България, посочи че българските производители са в неравностостойно положение, което налага регулация на национално ниво. Той даде за пример, че има подобни регулации относно храните в страни членки на ЕС като Франция, Испания и Белгия, което означава, че България не би създала прецедент, ако има национални мерки по отношение на пазара на хранителни продукти.
По думите му проблемът с производителите на храни не се наблюдава само у нас, посочвайки, че броят на фермерите в Европа е намалял с 5 млн. през последните години.
Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз, каза, че много често се спекулира с това, че стоката в магазинната мрежа е българска, поради което е необходимо изготвянето на механизъм, който да гарантира, че това на 100 процента е така.
Проблемът е толкова голям и дълбок, че ние самите производители и преработватели няма как да го решим, каза той, добавяйки, че това трябва да бъде национална политика.
Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България, посочи, че освен вътрешни, и външни фактори влияят на пазара. Той даде пример със заболяване по свинете в Германия, което е провокирало масово клане на животни от страна на германските производители, довело до свръхпредлагане, респективно до спад на изкупните цени в България, тъй като голяма част от месото у нас се внася главно от Германия, Испания, Франция.
По думите му гоненето на всяка цена на ниска себестойност се отразява на качеството на продуктите, а качеството на храната е в основата на здравето на една нация.
"Призоваваме чрез регулатори да се постигне такъв баланс да се произвеждат качествени продукти, които да се продават на себестойност или малко над нея, иначе няма да остане никой на пазара", каза Михайлов.
Председателят на Българската агрохранителна камара Венцислав Върбанов заяви, че браншовата организация и всичките ѝ членове призовават за пълна забрана на имитиращите продукти, "защото това е отрова, с която храним българското население". Освен това организацията е категорично против влагането на различни видове брашна от насекоми в българските храни.
Сред мерките, които камарата подкрепя относно справедливото разпределяне на добавената стойност между участниците в агрохранителната верига, са такива, които предвиждат въвеждане на предпазен механизъм, който да гарантира, че прозводителите не са принудени да продават под себестойност.
Организацията настоява за подобряване на договорните отношения и премахване на нелоялните практики, тъй като в момента производителите на практика не преговарят с търговските вериги, а просто се съгласяват с поставените условия.
Камарата призовава за въвеждането на държавни стандарти за основните хранителни продукти, за съответствие на стандартите за храни внос от трети страни с тези на българските храни, включително прилагането на стриктен контрол, повишаване на прозрачността в ценообразуването, механизми за запазване на разпознаваемостта на българските продукти в търговските вериги и развитие на късите вериги на доставки.
Според Димитър Зоров пример за мярка, която може да скъси веригата за доставка, е обществените поръчки на общинско ниво за доставка на храни за училища и детски градини да се предоставят директно на производителите, а не на посредници.
