Преподаватели от Софийския университет "Св. Климент Охридски" проведоха изследване, което проследява динамиката на цените и потреблението на 7 основни стоки в България през последните 74 години. Проучването обхваща три ключови периода от българската история: социалистическия период до 1989 година, прехода към пазарна икономика до 2002 година и европейската интеграция от 2003 година до настоящия момент, информира bTV.
Въпреки че след Втората световна война България преминава през значителен преход — от индустриално изостанало пазарно стопанство към социалистическа икономика, изследването показва как промяната в социално-икономическите условия е повлияла на ежедневието на българите. Периодът е отбелязан с големи колебания в доходите на населението, както и със сериозни трансформации на трудовия пазар. Според доц. Ралица Ганева, статистик икономист и един от авторите на изследването, цитирана от БНР, въпреки че официалната идеология твърдяла, че инфлацията е несъществуваща, реалността е показвала съвсем различни резултати. Стоките, особено тези с основно значение за домакинствата, като хляб, боб, месо, лук, ябълки, захар и алкохол, преминават през много различни фази на цени и достъпност.
Ценови промени и инфлация през различните периоди
Изследването акцентира на интересните открития относно цените на захарта и алкохола. Докато през социалистическия период захарта е била сред стоките, които се купували в значителни количества, днес тя е с по-ниски реални цени, въпреки че потреблението на сладки храни е значително по-високо.
Доц. Ганева отбелязва, че цените на алкохола днес са много по-достъпни в сравнение с периода на социализма, докато цените на цигарите и тютюна са се увеличили значително през прехода.
Изследването подчертава, че през 80-те години на XX век голям процент от домакинствата в България са разчитали на домашно производство на стоки като консерви и алкохол. Например, през 1986 година например около 2/3 от домакинствата са разчитали на собствена продукция.
Инфлация и икономическа либерализация
Един от основните изводи от изследването е, че след края на социалистическата ера и преминаването към пазарна икономика, цените на много основни стоки се покачват значително. Либерализацията на пазарите води до първоначален скок в цените, като по този начин се отразява инфлационното натрупване от предишните години, когато цените са били фиксирани на изкуствено ниски нива. Първата голяма инфлация в началото на 90-те години е директен резултат от това натрупано напрежение. Като резултат от тези промени икономиката е трябвало да "срути" и да премине през болезнен процес на възстановяване, който е бил трудно понесен от българските домакинства.
Проучването също така показва значителни промени в начина на живот и потреблението на българите. Потреблението на боб, например, е останало почти константно през всички периоди, докато месото е станало значително по-голяма част от българската диета, като преди е било по-скъпо и по-екзотично. По времето на социализма рибата и телешкото месо са били рядкост на трапезата, докато днес те са значително по-достъпни.
"Веднага се вижда колко много консерви са затваряни 80-те години по потреблението на захар. Захарта, която сме купували тогава средно на човек от населението годишно е в пъти повече, отколкото потребяваме днес, въпреки че днес ядем много повече сладко."
Според изследването, освен че от 1948-а до 2023-та най-голямото реално понижение на цените се наблюдава при захарта и алкохола, следвани от хляба и ябълките, за същия период реалната цена на боба нараства с 2,2 пъти, а тази на месото - с 32,5%. Според Ралица Ганева това обяснява защо толкова много хора произвеждаха и все още произвеждат боб.
"Потреблението на боб е по-скоро константа – 4,5 кг на човек от населението годишно. Месо ядем много повече отпреди. Потреблението на хляб е паднало. Рибата, телешкото месо са част от менюто на българина днес в голяма степен, а преди са били екзотика."
Според авторите на изследването, потребителското благосъстояние в България днес е значително подобрено в сравнение с миналото. Ралица Ганева подчертава, че въпреки че днешните пенсии и доходи са значително по-високи в номинално изражение, не е коректно да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024 г. Икономическите реалности днес са много различни, а възприятията на различните групи от обществото са различни — особено за възрастните хора, които може да имат различно мнение за подобрението на благосъстоянието.
"Не говорим за сигурност, чувство за щастие и други неща, които са трудно измерими. Всеки има право на спомени. Възприятията на различните групи от обществото са различни. Възрастните хора в момента трудно биха се съгласили с този факт, че дори техните средни пенсии днес са на по-високи нива от тези преди прехода. Но работещите с хубави професии и добра квалификация, особено тези в София, техните доходи са много по-високи и те са много по-добре, отколкото младите хора преди 1989 г.", казват учените. 
