МЗ осигури два нови теста (eGFR и UACR), които определят състоянието на бъбреците. Тестовете са препоръчани от съвременните насоки за диагностика на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) и могат да осигурят по-точна и по-ранна диагностика на пациентите. Изследването UACR обаче не влиза в пакета на всички българи със захарен диабет, а само на тези, които са диспансеризирани при ендокринолог. Това означава, че повече от 400 000 пациенти с диабет тип II у нас са лишени от възможността да получат диагностика на ХБЗ, съобразена с актуалните световни критерии.
Това стана ясно по време на пресконференция по повод Световния ден на бъбречното здраве под надслов „Здрави ли са бъбреците ти?“. На събитието присъстваха проф. д-р Борис Богов, председател на Българска нефрологична асоциация, доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и председателят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) адв. Христина Николова.
Доц. Киров заяви още, че макар хроничното бъбречно заболяване да е много разпространено, то не съществува в правния мир в България (няма МКБ код за него), което прави невъзможно поставянето на диагноза и назначаването на адекватно лечение.
„Двете изследвания са фундаментални за диагностика на ХБЗ и е важно да бъдат достъпни за всички пациенти от рисковите групи – тези с диабет и/или с хипертония. При стойности на eGFR30 mg/g е налице хронично бъбречно заболяване, което трябва да се лекува. В противен случай болестта може да прогресира и да се стигне до терминална бъбречна недостатъчност, която изисква диализа за цял живот“, каза и проф. Борис Богов. „Що се отнася до МКБ кодовете за ХБЗ, за щастие Министерството на здравеопазването и лично доц. Силви Кирилов се е заел с отстраняването на този проблем“, допълни той.
В заключение Христина Николова обобщи, че необходимите промени, за осигуряване на ранна диагностика на ХБЗ, включват изследвания за бъбречно здраве за всички пациенти от рисковите групи, въвеждане на кодове за ХБЗ и осигуряване на грижа за пациентите с ХБЗ през целия ход на заболяването – от общопрактикуващия лекар в ранните етапи и от нефролог в напредналите етапи на ХБЗ.
